Велимир Петров: Каньони, икони и прочие персони (несериозно проучване)

Продължавам, може и повече от трийсет на сто да е тази хипер-мипер и т.н.

Има случаи, когато сечащите огромните каменни блокове, се натъкват на природни образувания като пещери и подобни, голяма част непроучени, предвид насрещните производствени планове. Често от тях изкачат и зверове, подсказващи за живота в ъндърграунда, по нашему — подземния свят.

Говори се, че от подобна дупка пролазил ръмжейки, стъкмен с меча кожа, цугтромбонистът от Дрезденската филхармония, безследно изчезнал преди години в пещерата Пепелина, отстояща на трийсет километра по шосе. Това — по време на уникален концерт в Голямата пещерна зала, чиито сталактити, сталагмити и сталактони придават невероятна тоналност и акустика. Неприятното е, че лично аз имам пръст в това събитие, по време на Мартенските музикални дни — целодневен запой в проливен дъжд след получаване на хонорар. Съставът на Дрезденската филхалмония, приключил с казионния си скромен обед, гледаше жадно-жално как пресушаваме бутилките, как да не ги напои човек. Сунгуларският мискет струваше лев и четирсет и една бутилката — какво му плащаш… Навярно човекът е искал да източи дискретно… слюнките насъбрали се в мундщука на цугтромбона му и се е прехласнал между природните дадености.

Напоследък се забелязва бум при археологическите находки. Една от тях е именно в Долината на българските царе. Каменоделците попаднали на пещера, пипната явно от човешка ръка. Строг надпис гласял: „Царски покои. Пази тишина!“

Уви — явни следи от набързо организирано бягство. По земята се търкаляли изпуснати дисаги, сапуниери, обувалки, килнато орнаментирано византийско цукало, по нашему — нощно гърне, бутикови сутиени, комбинезони със и без жартиери, разпиляни противозачатъчни… както и по-дребен битов аксесоар. В леко овъгленото сервизно помещение, се разпознавала забравена в бързината включена ютия.

Междувременно всички необходими комисии от БАН, по специално Музеите, МеВеРета и т.н. били вече налице. Оказало се, че находката е вчерашна, но знаете как мудно се уреждат тия работи — телевизия и прочие… има опит и създадена практика.

Трезорът, по нашему — хранилище бил неимоверно плитък, като проект и изпълнение, колкото килия-единочка. Вътре — само двуметров кафез, от ония дето пренасяха яйца. С летви като скара и през тях провиснал талаш.

В кафеза — огромна, в естествен ръст икона на канонизиран за светец владетел.

Средновековният, анонимен зограф, изпреварил стилно и във времето Европейския ренесанс, повлиян от Византийската школа, но не така схоластичен, а по човешки топло-одухотворен, изписал царски пурпурни и златоткани одежди, препасани с пет меча, целите в диаманти. Както се разбира, от прикачения обяснителен хрисовул — пет, според номинациите за пет пъти мъж-властелин на годината. Странна прилика с култов холивудски актьор, свързан със Сицилианската мафия.

Всички тия данни по находката, както аз, така и драгият Читател ги знаем от пресата и телевизията и ако има нещо не съвсем така, вината е в тях. Хрисовулът — шедьовър на калиграфията, на старобългарски и ромейски, вече е в ръцете на специалистите и реставраторите, надлежно пронумерован, прошнурован и облепен с множество гербови марки. В него се проследява царското потекло на канонизирания за светец, от чие по-точно коляно е на самия Борис I, покръстил българите и прочие известни ни исторически факти. Как придворната пророчица го орисала за едикакво си и едикакси и, че следващ Борисов още по-пряк потомък ще е Месия за многострадалния български род. И, че Нему Съдбата е предопределила да подаде ръка на всички от Епицентъра — Вдясно… който поел-поел, после — да няма съжеляващи.

Това всички ние многократно го чуваме от медиите, докато си чоплим носовете политически заангажирани и чакаме… докато атовете се наритат… електоралния добитък… си мълчим… и прочие таквизи ти.

© Велимир Петров

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13470]

Последна редакция: 2009-09-25 13:00:00