Евгений Велтистов - Реси — неуловимият приятел

— Нектон! — със задоволство каза Сергей. — Красиво, мъжествено име.

— Да — подхвана Дон. — Свободен кит.

Синият кит, морски гигант, браздеше самотен океанските: простори. Китът беше известен на моряците от различни страни, макар че избягваше срещите с кораби. Затова името му беше Нектон, което по старогръцки ще рече „свободно плаващ“ — свободен кит. Малцина се бяха срещали с Нектон в просторния океан: той обичаше тихите прохладни дълбочини. Но ония, които поне веднъж бяха виждали как от зелените бездни, изхвърляйки на високо цветист фонтан, се подава остра, разчекната от тайнствена усмивка кадифено-черна муцуна със сърповидни мустаци и умни очи; как китът с мощен тласък, оставяйки подире си тонове пухкава пяна, скача към небето; и блясвайки на слънцето със синкаво тъмния си гръб и с бялото петно върху него, лети свободно над вълните, като набира в меховете на своите дробове порцията въздух, необходима му за гмуркането; как после, премятайки се като плувец от кула, потъва отвесно във водата, бавно и без пръски, изчезва за няколко часа в загадъчните дълбочини, шляпвайки за сбогом с перката на силната си опашка, от което още дълго време се носят бели гриви по вълните — ония щастливци, които са виждали Нектон, разказваха за неговата сила и рядка красота, за смелостта и присъщия само на него усет и техните пестеливи думи с времето се превръщаха в легенди.

Подводниците не рискуваха да се спускат в морската бездна, където като чудовищна сянка се разхождаше свободно Нектон: там налягането на водните пластове ще разкъса моментално здравата стомана. Но на дълбочина, възможна за плаване, сред обикновените кораби, които плаваха по своя курс, една подводница търсеше специално среща с Нектон. Подводницата „Тон“ 2 2 Име на голяма морска риба. — Бел.прев. , която принадлежи на фирмата „Пеликан“ и изучава живота на делфините, получи бързо нареждане да намери и да захарпуни със сънен снаряд Нектон. Няколкото реда в един таймерски вестник, че новият зоопарк „Светът на животните“ се готви да приеме един необикновен експонат — синия кит, известен сред моряците под името Нектон — разтревожиха Международния съвет за опазване на животните. Съветът даде нареждане на морските станции и на всички експедиции да намерят и да задържат подводницата. Тогава именно професор Громов предложи да помогне с новото си изобретение.

Така в една точка на планетата, в залива Тихи, се събраха пътищата на Реси, на неговия водач делфина Бялата бъчва, на дресьора на делфина Дон и на Сироежкин. Двамата стопани трябваше да запознаят морските разузнавачи, да им обяснят сложността на задачата.

— Ако Земята се крепеше, както са мислили древните, върху три кита, единият от тях щеше да е Нектон — каза замислено Дон, като си спомни онова, което знаеше за синия кит. — Дори не ми се ще да вярвам, че в наши дни може да има дива ловитба на такъв кит!…

Сергей си представи вилата в Таймер, собственика на „Света на животните“ и мълчаливо кимна.

— Кажи — Дон погледна подозрително към фоксера — твоят Реси ще може ли да следва Бялата бъчва? Чувах за неговите таланти и, разбира се, вярвам на всяка дума на Александър Сергеевич Светловидов, но Бъчвата е бърз плувец.

— Реси има скоростта на рибата-меч и самият е облечен с делфинова кожа — каза с гордост Сироежкин. Само че не се вижда под козината. Това е изобретение на Громов.

— Отлично казано! Авторитетът на Гел Иванович Громов е толкова голям, че вече почвам да се безпокоя за способностите на моята Бъчва… — Дон се засмя и в същия миг свъси прегорелите си вежди. — Но къде е Бялата бъчва? Къде е този непохватен, бъбрив Бъчва?

Дон допря до устни свирката, която висеше на метална верижка. Серьожа не чу обикновеното изсвирване — изобщо свирката не издаде никакъв звук. Дон скочи от камъка. Момчето застана до него, сложи длан над очите си. Зад един гигантски каменен блок изхвърлен преди милиони години от вулкан в морето, блесна сребрист гръб, подскочи делфин и се отправи към брега.

Морският надзирател се хвърли във водата, заплува срещу делфина и извика: „Той е!“ Кучетата, които се разхождаха по пясъка, се спряха и обърнаха муцуни към морето…

Дон посрещна делфина и му подаде ръка, а Бъчвата отвори уста, сякаш се смееше, внимателно стисна ръката със зъби и повлече човека след себе си в морето. Но Дон се изви ловко, прегърна хлъзгавото сребристо тяло и дори изправи делфина на опашката му, като го предизвикваше на борба. В първия момент Бъчвата сякаш се обърка, размаха безпомощно плавници, но после, като издебна сгоден момент, блъсна нападателя с муцуна в гърдите и го повали с един удар на опашката си. При падането Дон се вкопчи за плавника и делфинът като стрела го повлече в прохладния простор на залива. Малко след това плувците се върнаха на брега.