Евгений Велтистов - Реси — неуловимият приятел

Листчето със задачата за Реси, което лежеше в джоба на Сергей, беше съчинено от професор Громов. По-точно, написано с ръката на кибернетика Светловидов, а продиктувано от самия Громов от далечна Индия. Светловидов, като даваше на Сергей листчето, каза точно така: „Позвъни ми Гел Иванович. Случи се нещо непредвидено: експедиция от морски ловци преследва уникален син кит. Името му е Нектон. Само твоят Реси може да намери и да спаси синия кит. Ти ще му предадеш съдържанието на този лист. Защото Реси слуша само тебе, нали така?“

Сироежкин кимна. Той почти нищо не разбра от формулите на професора, но след обяснението на Светловидов запомни как да чете всеки знак от листа. Срещата ще се състои на брега на морето, в заливчето Тихи, към него по команда на Електроник лети сега Реси…

В южната аерогара, където се приземи самолетът, радиото покани пътника Сироежкин Сергей в стаята на дежурния и там човек с бяла риза и запретнати ръкави, научен сътрудник от морската станция, стисна здраво ръката на осмокласника и го покани в колата си. Той откара Сироежкин в едно крайморско селце, настани го в мъничка бяла къща и домакинята, като нахрани госта, му показа от стръмния бряг как да слезе по тясната ивица на брега до залива Тихи. Меките линии на планините, златният пясък, синевата на морето, която се слива с небесната синева, харесаха на Сироежкин. В прекрасно настроение се спускаше той в залива Тихи, където ще се приземи Реси. Освен това в залива беше определена още една среща.

„Ти трябва да разбереш голямата сложност на задачата, Сергей — подчерта в разговора си Светловидов. — Реси, прекрасният разузнавач на пустинята, този път ще стане морски жител…“

„И така нататък?“… — попита с премижали очи Сергей.

— „Ти си прав: както каза Гел Иванович Громов, на Реси ще помогне именно неговото знаменито «И така нататък». Когато му прочетеш задачата, ще се включат схемите за поведението на морските животни. Но Реси, то се знае, не ще може да плува сам, ще му е нужен опитен водач. Институтът по бионика ни даде в помощ един специалист — млад, но вече опитен дресьор. Неговият делфин ще помогне на Реси. Запомни това име: морският надзирател Дон.“

Сергей и Реси чакаха повече от час. В очите на Сироежкин плуваха кръгове от слънчевото трептене. И ето Реси наостри уши, поизправи се и Сергей видя, че от морето излиза светлокос момък и шляпа по плитчината с плавници.

На брега плувецът свали очилата и плавниците, от устата му изхвърча струя вода, приклекна, подскочи няколко пъти, пое дълбоко въздух и чак тогава обърна внимание на Сироежкин.

— Сергей?

— Да.

— Мене ме казват Дон. — С мек жест плувецът подаде ръка. Той беше с няколко години по-голям от Сироежкин. — А това, доколкото разбирам, е Реси. — Дон кимна към рошавия фоксер.

Но Реси, който не се интересуваше от Дон, изтича към водата. От морето излизаше куче.

— А, Мъник, ти ме настигна!

Дон се наведе, взе в ръце кучето и, като го държеше за задните лапи, почна да го тръска като чувал. От козината се стичаше вода. Дон сложи отмалялото куче на пясъка.

— Нагълта ли се с вода? — шепнешком попита Сироежкин.

— Сега ще се съвземе — отговори небрежно младежът и като видя широко отворените очи на новия си познат, се засмя: — Ти какво, не знаеш ли как се плува днес на дълбоко? Момчето поклати глава и измърмори:

— Както би казал нашият най-як съученик Макар Гусев: не сме учили такова нещо.

Той се наведе над нещастното куче. А то изведнъж скочи и като посипа Сироежкин е мокър пясък, се спусна с лай към Реси. Стигнало до фоксера, кучето изведнъж млъкна, сякаш почувствува някаква клопка. После помириса непознатия и завъртя мократа си, смутено сведена опашка.

— Ето на, запознанството стана. Мъникът е славно морско куче, ти не му връзвай кусур, Реси — усмихна се надзирателят. — Сергей, не си ли забелязал тук Бъчвата?

— Не-е. А какво е това?

— Не какво, а кой. Моят делфин. Делфинът Бялата бъчва.

— Ах, Бялата бъчва! Разправяха ми за него. Но не се сетих веднага. Още не съм го видял.

— Аз го наричам Бъчвата — така е по-лесно. Бъчва — Бяла бъчва ще отплува с Реси да търсят Нектон.

— Зная. — Сергей облекчително въздъхна: доколкото можа да прецени, изпълняваше точно сложната задача.

Всичко вървеше така, както му беше обяснил Светловидов. Ето го Дон, ето го Реси, скоро ще пристигне и Бялата бъчва. Но как Реси ще отплува с непознатия делфин — това Сироежкин не можеше да си представи. А пък именно те — Реси и Бялата бъчва — трябва да спасят Нектон.