Жул Верн - Две години ваканция

Тогава малките момчета, понесеци от вятъра, сметнаха, че ги очаква гибел. Съмна се, но безкрайният простор наоколо беше пуст. В тази рядко посещавана част от Тихия океан корабите, пътуващи от Австралазия за Америка или от Америка за Австралазия, се движат по пътища, разположени по на юг или по на север. Нито един от тях не се видя от яхтата. Настъпи нощта, още по-лоша, и макар от време на време бурята да отслабваше, вятърът не преставаше да духа от запад.

Бриан и другарите му не можеха да си представят докога ще продължи това лутане. Напразно се опитваха те да маневрират така, че да върнат отново шхуната в новозеландски води. Нямаха нито познания да променят курса й, нито сили да вдигнат платната и.

При тези условия Бриан, проявявайки необикновена за годините си енергия, започна да придобива такова влияние върху другарите си, на което дори самият Донифан бе принуден да се подчини. Макар и да не успя с помощта на Моко да върне яхтата в западна посока, все пак с минималните си знания съумя да запази достатъчно способността й да плава. Той не жалеше силите си, бдеше денонощно, упорито гледаше хоризонта, за да търси там начин за спасение. Погрижи се дори да хвърли в морето няколко бутилки със запечатано в тях писмо за премеждията на „Слуи“. Ненадеждно средство, разбира се, но не искаше да го пренебрегва.

А в това време западните ветрове продължаваха да тласкат яхтата през Тихия океан и тя не можеше нито да се спре, нито дори да намали скоростта си.

Известно е как се развиха нещата. Няколко дни след като шхуната бе отнесена от залива Хаураки, се разрази буря, която две седмици бушува с необикновена сила. Връхлитана от огромни вълни, които безброй пъти заплашваха да я смажат под мощните си удари — а това наистина би станало, ако не беше здравата й конструкция и мореходните й качества, — накрая „Слуи“ акостира на непозната земя в Тихия океан.

Но каква ли участ очакваше сега този пансион от корабокрушенци, запокитени на хиляда и осемстотин левги от Нова Зеландия? Откъде щеше да им дойде помощ, когато самите те не можеха да си помогнат?

Във всеки случай семействата им имаха пълно основание да ги смятат за потънали заедно с шхуната.

Ето защо още през нощта на 14 срещу 15 февруари, когато в Окланд се разбра, че „Слуи“ е изчезнала, уведомиха капитан Гарнет и семействата на злочестите деца. Излишно е да описваме какво вълнение предизвика това събитие в града, където всички бяха потресени.

Но ако швартовото й въже 29 29 Швартово въже — дебело въже, с което привързват кораб към пристанище или бряг. — Б. пр. се е отвързало или откъснало, възможно е шхуната да не е била отнесена извън залива. Тя сигурно може да се намери, макар че засилващият се западен вятър вдъхваше най-страшни опасения.

Така че без да губи нито минута, началникът на пристанището взе мерки за оказване на помощ на яхтата. Две малки параходчета предприеха дирения в район от няколко мили извън залива Хаураки. Цяла нощ те обхождаха тия места, където морето започваше да става много бурно. А когато се върнаха на разсъмване, семействата, сполетени от това ужасно нещастие, загубиха всякаква надежда.

Но макар и да не успяха да намерят „Слуи“, тези параходчета поне бяха прибрали отломки от нея. Това бяха останки от хакаборда, паднали в морето след сблъскването с перуанския параход „Кито“ — сблъскване, което дори този кораб не бе усетил.

Върху тези останки още личаха две-три букви от името „Слуи“. Следователно по всяка вероятност яхтата е била разбита от вълните и вследствие на тази катастрофа е загинала заедно с хората и товара на дванайсетина мили от бреговете на Нова Зеландия.

Първо изследване на крайбрежието. — Бриан и Гордън през гората. — Напразен опит за намиране на пещера. — Опис на наличното имущество. — Провизии, оръжие, облекло, постелки, съдини, сечива, инструменти. — Първи обед. — Първа нощ.

Брегът беше пуст, какъвто го бе видял Бриан, когато наблюдаваше от върха на фок-мачтата. От един час шхуната лежеше на пясъчния бряг, а никакъв туземец не бе забелязан досега. Нито под дърветата, които растяха нагъсто пред скалата, нито по бреговете на реката, набъбнала от водите на прилива, не се виждаше ни къща, ни колиба, ни заслон. Нямаше дори отпечатък от човешки крак на пясъчния бряг, поръбен от дълъг пояс водорасли, изхвърлени от морските вълни. В устието на речицата — никаква рибарска лодка.

И най-после, в цялото пространство на залива, съграден между двата носа от юг и север, не се виеше никаква струйка дим.