Жул Верн - Две години ваканция

Лодката беше заседнала близо до една малка пясъчна издатина. Макар и оставена на произвола на вълните, засилвани от вятъра, те явно я бяха отминавали.

А двата трупа вече ги нямаше там.

Донифан и Уилкокс изминаха двайсетина крачки по брега.

Нищо! Не се виждаха дори следи, които отливът сигурно бе заличил.

— Значи — извика Уилкокс — тези нещастници са били живи, щом са могли да станат!

— Но къде са? — попита Крос.

— Къде ли? — отвърна Донифан, сочейки яростно бушуващото-море. — Там, където ги е отнесъл отливът!

Тогава Донифан допълзя до края на рифа и обгърна с далекогледа морската повърхност.

Никакъв труп!

Телата на корабокрушенците са били отнесени в морето!

Донифан се върна при Уилкокс, Крос и Уеб, които бяха останали при лодката.

Дали там не се намираше някой оцелял от тази катастрофа?

Лодката се оказа празна.

Това беше голяма лодка на търговски кораб с палуба отпред и кил, дълъг тридесетима фута. Но тя не беше вече годна да плава, защото ударите при засядането бяха пробили обшивката на десния й борд по ватерлинията. Част от мачта, счупена в основата, няколко къса от платно, закачили се на кнехтите 41 41 Кнехт — нисък стълб на кораб или лодка за връзваме на въжетата. — Б. пр. на планшира 42 42 Планшир — греда, прикрепена към горния край на борда на кораб или лодка. — Б. пр. останки от въжета — ето всичко, което бе останало от такелажа й. В сандъците и под малката палуба при носа нямаше нищо — нито провизии, нито съдини, нито оръжие.

На кърмата две имена показваха на кой кораб е принадлежала лодката и към кое пристанище се е числял този кораб:

Севърн — Сан Франциско

Сан Франциско! Едно от пристанищата по калифорнийския бряг! Значи корабът е бил американски!

А тази част от брега, на която бурята е изхвърлила корабокрушенците от „Севърн“, чак до хоризонта беше обградена от морето.

Една идея на Бриан. — Радост за малките. — Направа на хвърчило. — Прекъснат опит. — Кейт. — Оцелелите от „Севърн“. — Опасности за Донифан и другарите му. — Самоотвержеността на Бриан. — Всички отново заедно.

Помним при какви условия Донифан, Уеб, Крос и Уилкокс напуснаха Френч-ден. След заминаването им животът на младите колонисти стана много тъжен. С каква дълбока мъка всички бяха следили тази раздяла, последиците от която можеха да се окажат толкова съдбоносни за бъдещето! Разбира се, Бриан не можеше да се упрекне в нищо, но все пак той беше като че ли по-засегнат от другите, защото този разрив бе станал заради него.

Напразно се мъчеше Гордън да го утеши, като му говореше:

— Те ще се върнат, Бриан, и дори по-скоро, отколкото предполагат! Колкото и упорит да е Донифан, обстоятелствата ще се окажат по-силни от него! Обзалагам се, че преди да настъпи отново лошият сезон, те ще бъдат пак при нас във Френч-ден!

Бриан, клатейки глава, не смееше да отговори нищо. Вярно, някакви обстоятелства може да принудят отсъствуващите да се върнат! Но тези обстоятелства сигурно ще бъдат твърде сериозни!

„Преди да настъпи отново лошият сезон!“ — бе казал Гордън. Значи младите колонисти бяха обречени да прекарат трета зима на остров Черман. Нима дотогава нямаше да им дойде никаква помощ? Нима тези краища на Тихия океан не се посещават през лятото от търговски кораби и дали най-после няма да забележат сигналния балон, издигнат на върха на Окланд-хил?

Вярно, този балон, поставен само па двеста фута над равнището на острова, сигурно се виждаше в твърде ограничен район. Ето защо, след като напразно се опита с Бакстър да изработи план за лодка, способна да издържа в море, Бриан бе принуден да търси начин за издигане на сигнал на по-голяма височина. Той често говореше за това и един ден каза на Бакстър, че според него за тази цел може да се използува хвърчило.

— Не ни липсват нито платно, нито въжета — добави той — и като придадем на хвърчилото достатъчни размери, то ще се рее във въздуха на значителна височина — на хиляда фута например!

— С изключение на дните, когато няма да има вятър! — забеляза Бакстър.

— Такива дни се случват рядко — отвърна Бриан, — в тихо време ще го сваляме на земята. През останалото време пък, след като вържем края на въжето за земята, хвърчилото само ше следва движенията на вятъра.

— Трябва да опитаме — каза Бакстър.

— Освен това — продължи Бриан, — ако хвърчилото се вижда денем на голямо разстояние, може би на шейсетина мили, то ще се вижда и нощем, като прикрепим за опашката или за тялото му един от нашите фенери!