Румен Вучков: Прекрасни хора

А врабчето бе вече така остаряло, че съвсем бе забравило да се церемони, пък и много глупости бе видяло, та записука с все сили:

— Този човек даде кръвта си не само заради свободата ви, глупаци! — пискаше то. — Той се опияняваше от мисълта, че неговият народ ще бъде най-задружният…

Малкото врабче не можа да завърши мисълта си, защото един мъж от тълпата, който си бе купил еклер, с едно парче го уцели и така го омаза, че птичето заприлича на петно по камъните. То успя все пак да литне и се насочи нанякъде, колкото се може по-далече. А един от мъжете каза със задоволство:

— Прогонихме го! Вече няма да мърси наоколо.

Врабчето чу думите и му стана изключително тежко. За малко и да се върне, за да каже на мъжете от партията колко неправилно постъпват, но единствено мисълта, че ще падне до тяхното ниво го възпря от това желание за спор.

Момчето преведе всичко на момичето, двамата хванаха ръцете си силно и тихо се отдалечиха от партийните хора. А когато се почувстваха на безопасно разстояние, цял ден не престанаха да се милват и целуват, защото много им се бе приплакало при тези камъни.

На СДС — гр. Дупница и БСП — гр. Дупница, които през 2005 г. по случай годишнината от смъртта на Васил Левски поднесоха цветя на неговия паметник съответно на 18 и 19 февруари.

25 април 2005 г.

© 2005 Румен Вучков

Източник: Авторът

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3420]

Последна редакция: 2007-09-01 00:00:00