Джак Ванс: Господарите на Драконите

Бенбек отново погледнал оръженосеца.

— Ти чу ли, какво те питам? Ти разбра ли условията ми за освобождаване на Графовете?

— Чувам те ясно — отвърнал оръженосецът. — Твоите думи нямат никакво значение, те са абсурдни и парадоксални. Изслушай ме внимателно. Редът на нещата е такъв, че ти няма да имаш кораб. Ти трябва да освободиш Преподобните. Същото се отнася и до останалите ти искания.

Бенбек почервенял. Обърнал се към хората си, нокато се справил с гнева си, заговорил бавно и отчетливо:

— Аз имам това, което ти е нужно. Ти имаш това, което ми е нужно. Нека се пазарим.

Известно време двамата се гладали в очите, после оръженосеца въздъхнал дълбоко и казал:

— Ще се опитам да ти обясня така, че да разбереш. Съществуват определености в този свят. Има обединения на тези определености, от които се образуват необходимостта и реда. Съществуването е съотношение на всички определености, дошло до нас по един или друг начин. Активността на Вселената може да бъде изразена с отношенията към такива обединения. Неправилността, абсурдът — това са като хора с половин мозък, половин сърце и останалите органи. Неправилността не може да съществува. Това че си пленил двадесет и три Преподобни е абсурд, неправилност. Това е нарушение на реда във Вселената.

Бенбек стиснал юмруци и отново се обърнал към Свещения.

— Как да спрем тази глупотия? Как да го заставим да ме разбере?

— Той не говори глупотии — отвърнал Свещеният, — но ти не разбираш езика му. Ти можеш да го заставиш да те разбира, само като изтриеш от мозъка му всички знания и навици и ги замениш с привичните ти.

Керген Бенбек се борил с чувството на раздразнението. ако искаш да получиш точен отговор от Свещения, нужно е да зададе точен въпрос. Като внимателно обмислил, той запитал:

— Какво трябва да направя?

— Освободи всички Графове — Свещеният докоснал двойното удебеление на златната си огърлица, ритуален жест, означаващ, че той е извършил постъпка, която може да измени неговото бъдеще, — и той ще си отиде.

Керген Бенбек гневно завикал:

— На кого служиш? На хората или на Графовете? Отговаряй!

— Кълна се в моя Танд, служа само на себе си!

Свещеният се обърнал към Планината Хетрън и бавно си тръгнал. Вятърът подмятал дългите му коси. Бенбек със студена решителност го наблюдавал, докато не се скрил от погледа, а после се обърнал към оръженосеца.

— Думите ти за определеността и абсурда са много интересни. Чувствам, че може да се споразумеем. Няма да освободя Графовете, докато не приемете условията ми. Опитате ли се да ме нападнете, ще заповядам да ги насекат на парчета, и така ще илюстрирам твоите разсъждения. Това ще те убеди, че абсурдността е възможна.

Оръженосецът със съжаление поклатил глава.

— Послушай ме, ще ти обясня. Някои събития са немислими, те не съответствуват на реда на Вселената.

— Изчезвай по-бързо! — загърмял Бенбек. — Иначе и ти ще се присъединиш към господарите си; тогава аз ще ти покажа, как немислимото става мислимо!

Оръженосецът и двамата следотърсачи, като заломотили нещо, се заспускали от Билото на Бенбек към долината. Над тях като падащ лист се въртял флайерът.

След половин час от завръщането им на кораба, от него се изсипали всички: И оръженосци, и следотърсачи, и тежковъоръжени войници и останалите осем Графа — те викали, подскачали и се мятали насам-натам. Илюминаторите на кораба проблясвали с различни светлини, а отвътре се донасял грохота на рушащи се машини.

— Те са се побъркали! — замърморил Керган, наблюдавайки ставащото. След известно колебание заповядал: — Всички да се съберат! Ние ще ги нападнем!

Надолу по Големите Скали се затъркаляла лавина от хората на Бенбек. В същия миг от кораба изкочили пленниците от Долината Сардо и се пръснали на всички посоки. Раздал се взрив, съпровождан от ярко избухване. Корабът изчезнал в пламъци. На мястото му се образувал огромен кратер, а отломките се посипали по главите на настъпващите воини.

Бенбек бил потресен от тази сцена на разрушение. Навел глава, повикал хората си и ги повел по опустошената долина. В тила на отряда му, строени в една причудлива линия, вървели двадесет и тримата Графа, вързани един за друг.

Ходът на събитията във Вселената е неминуем и ставащото вече не касаело двадесет и тримата Преподобни. Механизмът на Космоса е длъжен да осигурява спокойния ход на развитието. Така пленниците престанали да бъдат Преподобни и от този миг станали други създания. Какви? — питали се те един друг с печални и тихи гласове, покорно точейки се по Долината на Бенбек.