— Какво ще стане с убитите от вас хора на Ерлит? А с пленниците?
Оръженосецът, човек с изразителна външност и благородна орлова глава, пристъпи напред. Той беше плешив, кожата му блестеше като обгорена, а на мястото на ушите имаше малки клапани. Облечен бе просто, в тъмносини дрехи. Със себе си не носеше никакво оръжие, ако не се смята миниатюрен многоцелеви ежектор. Уравновесено и спокойно отвърна на въпросите на Бенбек.
— Убитите хора на Ерлит не могат да се възкресят. Тези, които се намират на борда, ще бъдат преместени на долното ниво, където е необходима свежа станична кръв.
Керген с презрителна бявност огледа оръженосеца. В някои отношения, помислил той, този уравновесен и надменен, но създаден по изкуствен начин, човек напомнял Свещените от неговата собствена планета, с особено резките си черти на лицето, дългите ръце и крака. Възможно е, да действува и телепатията, но до него се донесла кисела миризма със сладък отенък.
Кергън обърнал глава и видял на петнадесетина метра от себе си стоящата сред скалите гола фигура на човек със златна огърлица и дълги кафяви коси. В съответствие с древния етикет Бенбек гледал през него и правел вид, че нищо там не съществува.
Оръженосеца, хвърлил бърз поглед на Свещения и постъпил по същия начин.
— Искам да освободите хората на Ерлит — казал Керген Бенбек с равномерен глас.
Оръженосецът се усмихнал и поклатил глава.
— Съдбата им не подлежи на обсъждане — той с труд подбирал думите си, като се опитвал да бъде разбран. — Съдбата им е… определена. Установена. Повече за това няма да говорим.
Усмивката на Бенбек преминала в цинична гримаса, но не казал нищо. Просто мълчал.
— Нужно е да разбереш — продължил оръженосецът, — че съществува определен ред. На функцията на такива като мен, съответствува определена форма, определен образ, който се изгражда изкуствено.
Той се навел и с грациозно движение на ръката взел един камък.
— По същия начин по който мога да придам на тези парчетии формата на тапа за шишета.
Бенбек направил крачка напред, измъкнал камъка от ръката му и го захвърлил далече в скалите.
— С този камък никога не ще можеш нищо да запушиш.
Оръженосецът неодобрително поклатил глава.
— Винаги ще се намерят други камъни.
— И винаги ще се намерят по-големи отвори — заявил Бенбек.
— Да се върнем на въпроса — казал оръженосецът. — Предлагам да дадем на преговорите правилна насока.
— Какво ще ни дадете в замяна за Графовете?
Оръженосецът тежко повдигнал рамене. Мислите на този човек са така диви и варварски капризни, както косите на неговата прическа.
— Ако поискаш, щи ти дам инструкции и съвети, така че…
Керган Бенбек рязко го прекъснал.
— Поставям три условия.
През цялото време на разговора им Свещеният бавно се приближавал към тях и сега се намирал само на три метра.
— Първо — гаранции срещу бъдещи нападения над Ерлит. Петима Графа ще живеят постоянно при мен като заложници. Второ — главно да потвърдите вашите гаранции — вие ще ми предоставите космическия кораб и ще ме научите как да го ползувам. Трето — да освободите всички пленници.
Оръженосецът замигал и казал удивено нещо на следотърсачите с хриптящ глас. Те погледнали Бенбек така, сякаш бил не само варварин, но и безумец.
Оръженосецът хвърлил поглед нагоре, към реещия се флайер и изглежда отново придобил увереност. Обърнал се отново към Бенбек и заговорил така, сякаш досега не си били разменили нито дума.
— Аз дойдох да ти кажа, че двадесет и тримата Преподобни трябва да бъдат незабавно освободени.
Бенбек отново потвърдил исканията си.
— Вие трябва да ми предадете космическия кораб, да се въздържате от нападение на Ерлит и да освободите пленниците. Съгласни ли сте?
Оръженосецът се смутил.
— Предложението е странно, неопределено и съмнително.
— Ти разбираш ли или не? — креснал раздразнено Бенбек.
Той погледнал Свещения, а после извършил нещо нечувано, нарушаващо всички традиции и правила.
— Свещени, как може да се говори с онези на които главите им са като запечатани? Той, изглежда, нищо не чува.
Свещеният направил още една крачка, а лицето му си оставало все така равнодушно. Като се ръководил от доктрината, предписваща безразличие към работите на хората, той можел да даде само специфичен и ограничен отговор.
— Той те чува, но между вас няма разбиране. Мисловната му структура, получено от господарите му, е несъпоставима с твоята. А как да говориш с него, аз не мога да ти кажа.
Читать дальше