Джак Ванс: Господарите на Драконите

Тогава, може би работилницата? Джоз потърка брадата си. Нямаше някакви особени илюзии за ценноста на работата си. Просто интересни занимания, нищо повече. Реши да престане с догадките. Свещеният е дошъл без никакви научни цели, възможно бе, посещението да е част от продължаващо разузнаване. Но защо?

Силно чукане по вратата го стресна.

— Джоз Бенбек, послание от Ървис Карколо от Щастливата Долина. Желае да се срещне с тебе и чака отговора на билото на Хребета на Бенбек.

— Добре. Ще се срещна с него.

— Тук или на билото?

— На билото, след половин час.

На десет мили от Долината на Бенбек сред изветрялите диви скали, канари, пропасти и каменни плочи, осеяни с камъни, лежи Щастливата Долина. Тя е също толкова широка, колкото и владенията на Бенбек, но е наполовина по-къса, и дъното и е покрито с наноси донесени от ветровете, които не са достатъчно плодородни.

Вожд на Щастливата Долина беше Ървис Карколо, дебел късокрак човек със свирепо лице и труден характер, редуващ мигновено преходите от шегите към гнева. По-голямата част от времето си прекарваше в драконовия обор, където изливаше на грумовете потоци кресливи указания, упреци и насмешки.

Този енергичен човек най-много на света желаеше да върне на Щастливата Долина властта, която тя бе имала преди дванадесет поколения. В онези жестоки времена, преди появата на драконите, жителите на неговата родина се отличаваха със смелост, ловкост и безжалостност.

Долината на Бенбек, Голямата Северна Цепнатина, Крюховен, Долината Сардо и Фосфорната Клисура — всички признавали властта на клана Каркало.

Краят дошъл от далечния космос с кораба на Основните или Графовете, както ги наричали в онези години. Пришълците взели в плен и унищожили цялото население на Крюховен, после нападнали Голямата Северна Цепнатина, но успяли само наполовина. Като отмъщение за неуспеха космическия кораб бомбардирал останалите селища. Когато оцелелите се върнали обратно, господството на Щастливата Долина било само скръбна фикция.

Поколение по-късно, във века на Влажното Желязо, дори тази фикция рухнала. В решителната битка Гос Карколо бил пленен от Керген Бенбек и принуден да се кастрира със собствения си нож.

Минали само пет години мир и се върнали Основните. Като унищожил населението на Долината Сардо огромният кораб се спуснал в Долината на Бенбек, но обитателите и били предупредени и успяли да се скрият в планините. Надвечер трима Основни направили излаз под прикитието на свои грижливо обучени войници. Отрядът бил от няколко взвода тежко въоръжени редници, взвод следотърсачи и взвод оръженосци, които най-приличали на жителите на Ерлит.

Но над долината се разразила слънчева буря, която направила флайерите на кораба безпомощни и това позволило на Керген Бенбек да извърши най-поразителния подвиг, превърнал името му в легенда.

Вместо да се спасява с хората си във Високите Скали, той подбрал шейсет смелчаци и като ги въодушевил с насмешки и язвителни подигравки, нападнал на врага от засада. Удало му се да разгроми един от взводовете тежковъоръжени войници и пленил всички Основни.

Противникът така се объркал от дързоста на нападателите, че не посмяли да пуснат в действие страшното си оръжие, да не засегнат господарите си. Когато се решили да атакуват, Керген Бенбек заповядал да убият първия Основен…

Врагът се объркал напълно и започнал да отстъпва, а Бенбек и хората му се скрили в мрака.

Минала дългата Ерлитска нощ, бурята на настъпващата зора бушувала на изток, отстъпвайки величествено на запад. Изгрял Скен.

Трима души излезли от кораба на Базовите — оръженосец и двама следотърсачи. Изкачили скалите на Хребета Бенбек и потеглили на юг към района с хаотично смесване на сенки и светлини, разцепени камъни и отломки, натрунани една връз друга. Това било традиционното скривалище на бежанците — Високите Скали. Съпровождал ги малък флайер, подмятан от вятъра като лошо балансирано хвърчило.

Така започнали най-странните преговори в историята на Ерлит. Оръженосеца с труд изговарял човешките думи, говорният му апарат бил приспособен за словото на Основните.

— Вие трябва да освободите двадесет и трима наши Преподобни. Необходимо е покорно да ги върнете.

Той говорил спокойно с вежлива меланхоличност, без да моли, но и без да заповядва.

Керген Бенбек, висок и слаб човек с зализани черни коси, оформени в пет плитки, високо се разсмял.