Алберто Васкес-Фигероа - Игуаната

С първите лъчи се забеляза движение на борда на тежкия кораб, който носеше звучното име „Монтерей“. До Оберлус достигнаха съвсем ясно гласове, заповядващи да се пусне във водата командния катер.

Петима мъже скочиха в него и загребаха, без да бързат, сред смях и шеги, като поздравяваха звучно първите морски лъвове, показващи любопитните си глави в близост до кърмата, а дрезгавите гласове ехтяха в ранното утро по вълшебен начин, придружени от удрянето на греблата по борда, плискането на вода и жаловитото скърцане на разнебитения корпус на очукания китоловен кораб.

Вече на сушата, петимата мъже измъкнаха лодката на мекия пясък, метнаха на рамо дървени буренца и всеки един се снабди с фуния и очукан железен черпак.

После все още на шега и със смях и побутвания те навлязоха в острова. Заедно обходиха повече от стотина метра, но скоро се пръснаха в различни посоки.

Оберлус изчака, докато се увери, че са се отдалечили окончателно, за да се примъкне по пясъка до лодката, като внимавше тя да го прикрива и да остава винаги между него и онези, които можеха да го забележат от кораба.

Когато стигна до нея, надникна предпазливо във вътрешността й и се сдоби, без да бърза, с чифт широки ножове, шепа риболовни принадлежности и няколко метра котвена верига.

Върна се с всичко това, като се влачеше, но вече закрилян от скалите и храстите; изправи се, взе тежкия харпун и тръгна бързо и мълчаливо назад към най-дивата част на острова.

Скоро намери онова, което търсеше. Мъжът, дребен и мургав, несъмнено метис от индианка и бял, с дълга черна коса, индиански нос и европейски очи и уста, се беше навел над един от малките резервоари и пълнеше с вода буренцето с помощта на черпака и фунията.

Индианецът не го беше чул да се приближава и подскочи уплашен, когато го видя пред себе си, сякаш бе паднал от небето. Отвори уста, за да извика, но се вцепени ужасен, усетил тънкото острие на ножа в гърлото си.

— Ако гъкнещ, ще те заколя… — предупреди го Оберлус с тон, който не будеше съмнение. — Дай си ръцете!

Другият се подчини мигновено, все още отмалял от страх, и с точни движения Игуаната завърза ръцете му, после прекара веригата през врата му в нещо, подобно на примка.

Скри буренцето, черпака и фунията в храстите и с рязък жест почти събори на земята ужасения човечец, за когото не можеше да се каже дали в същност е по-стреснат от необичайното нападение или от чудовищната грозота на похитителя си.

— Хайде! — заповяда той. — И запомни, че гъкнеш ли, ще ти прережа гръкляна.

Задърпа го без никакво уважение, сякаш беше товарно животно, напредвайки бързо и нервно, почти със скокове, от скала на скала и от храст на храст, като принуждаваше пленника си да се препъва и пада, тъй като оковите му пречеха да следва наложения ритъм.

— Не смей да хитруваш! — изфъфли, изяждайки звуците, когато се усъмни, че се е изправил малко късно след петото си падане. — Ако се опиташ да ме измамиш, ще ти смажа ребрата…

И сякаш да потвърди намерението си, го ритна с все сила в задника и го блъсна с главата напред в скалата, от което на челото му се появи широка кървяща дупка. Вместо това да го умилостиви, то го раздразни допълнително и Оберлус обтегна веригата и ускори крачка, влачейки жертвата си на четири крака в продължение на стотина метра, докато навлязоха навътре в дълбокия дол, разделящ на две най-източната част на острова.

Когато накрая спряха пред входа на малка пещера, той завърза краката на пленника си, превръщайки го във вързоп, неспособен да направи самостоятелно движение; запуши устата му с парче от собствената си риза и го накара да се търкаля до дъното на дупката, където си и остана, проснат по очи като трепереща дрипа.

— Направиш ли опит да се измъкнеш, ще се върна и ще те нарежа на парчета — бе всичкото, което каза, преди да замаскира с камъни и клони отвора на пещерата.

Щом се почувства удовлетворен от делото си и убеден, че никой никога няма да открие скривалището му, той се отдалечи бързо, покатери се до върха на скалистия остров и прикрит зад храстите, взе да шпионира действията на останалите членове на екипажа.

Към обед четиримата мъже, които стояха от доста време край лодката, започнаха да се безпокоят от закъснението на другаря си и в първите часове на следобеда се разпръснаха из острова, като викаха с цели гърла.

Оставаше един час до мръкване, когато към тях се присъединиха още десет-дванадесет човека и всички прекараха нощта на плажа, където запалиха огньове. По този начин те се опитваха да ориентират изчезналия, но, изглежда, че след втория ден вече бяха изгубили всяка надежда, убедени, че е умрял или вероятно се крие, опитвайки се да дизертира по собствено желание. С първите сенки „Монтарей“ вдигна котва, опъна платна и полюшвайки се, се отдалечи на Юг.