Алберто Васкес-Фигероа - Игуаната

Въоръжен с харпуна и с дългия си нож, той слезе по-късно до плажа, скри се в храстите и зачака търпеливо слизането на екипажа на „Бялата девица“ на брега.

Спуснаха в морето три лодки и големи бяха изненадата и възбуждението му, щом различи чадърите и пъстрите рокли на две дами, които слизаха по трапа. Те стигнаха до сушата, придружени от благородник с горда осанка и елегантно облекло, и скоро, наблюдавайки ги как се разхождат по брега, разбра, че става въпрос за знатно семейство и тяхната млада дъщеря, още момиче, със смолисточерни коси и бледа кожа.

Толкова се прехласна да следи движението нагоре-надолу на първите жени, които виждаше от много години, че за малко не го изненадаха групата моряци, която навлизаше в острова, за да се запаси с вода. Трябваше да се прилепи до земята в последния момент, сдържайки дори дишането си, когато минаха на три метра от скривалището му.

По тази причина можа съвсем ясно да чуе техните безсрамни коментари за натежалия бюст на момичето и за това, което можеше да му се случи, ако грижовните родители забравеха за миг бдителността си.

— Но тя няма повече от петнадесет години!… — възпротиви се единият от тях.

— Точно на петнадесет години се крие наи-много страст между краката… — отсъди развеселен най-възрастният измежду тях. — По-късно времето изгася безмилостно тази клада.

Изглежда, отговориха нещо шеговито, което Оберлус не чу, въпреки че до него достигна съвсем ясно общият кикот, който последва и се изгуби в далечината, когато оставиха зад гърба си кактусовата горичка и бавно се отдалечиха нагоре по склона.

Тогава насочи пак вниманието си към жените, седнали на една скала и наблюдаващи всичко около себе си с несъмнено любопитство, като слушаше разсъжденията на мъжа, който явно се опитваше да им обясни особеностите на острова и чудатите му обитатели.

Изглеждаше очевидно, че дамите се чувстваха омаяни от девствения пейзаж, от дивната му хубост и необичайната му фауна, а най-вече задържаше вниманието им птицата фрегата, застанала на около десетина метра от тях, но безразлична към присъствието им, която надуваше като огромен балон гушата си, оцветена в красив яркочервен цвят и издаваше ядосани и отчаяни писъци, за да привлече нежната женска, прелитаща неведнъж или дваж над гнездото й, нерешителна в избора си, въпреки настойчивия призив на предания си поклонник.

Оберлус знаеше — беше го виждал хиляда пъти, — че преди да се стъмни, женската щеше да кацне до изтощения ухажьор, вече пресипнал и изморен, но явно беше, че за новопристигналите този очарователен любовен танц, разиграващ се на няколко метра от тях, сред скалите, населени със стотици морски лъвове, игуани или гигантски костенурки, се бе превърнал действително в необичаен и обаятелен спектакъл.

Най-вече младото момиче изглеждаше прехласнато от тайнствеността на островите, чието най-популярно име беше Вълшебните острови, и когато огромната земна игуана, с изправен гребен и кожа, изпъстрена в червено и жълто, се приближи да подуши крайчеца на фустата й, също като домашно кученце, тя се наведе да я погали нежно по главата — толкова ертествено, като че ли си играеше със зайче от градината си.

Спускаше се вечерта, а лодките продължаваха да пътуват от кораба до сушата и скоро стана ясно, че моряците се мъчат да построят лагер, докато други групи пътници — двама свещеници, един военен и четири или пет благородници, с вид на знатни особи — слязоха последователно на брега и се разпръснаха из острова, едните — отдадени на молитва, другите — на разузнаване на флората и фауната, а двама от тях отидоха да се изкъпят голи в отдалечения край на залива.

По-късно трима мъже влязоха в морето, до колене и се заеха със задачата да вадят изпод скалите огромни лангусти и да ги хвърлят направо в огъня, разпален в дупка на плажа. Членестоногите подскачаха и се извиваха, преди да останат неподвижни на дъното, а когато бяха събрали почти стотина за по-малко от половин час, ги покриха отново с пясък, като по този начин дадоха възможност на жарта да довърши започнатото от огъня.

Слезе капитанът, пълен мъж, лаком и забавен на вид, който удари три пъти корабната камбана. Пътници и офицери се настаниха около грубата маса, за да изядат лангустите, изровени пред самите тях. По-късно последваха големи порции сочно месо от костенурка, печено от дървени въглища.

Нощта се спускаше стремително над острова, от което гласовете и смехът сякаш придобиха нови измерения, още повече че този далечен край от света, най-негостоприемният, загубен и изоставен от ръката на твореца и човешката памет, никога преди не бе виждал подобна суматоха.