Димитри Иванов - Страхът и малката Мери

Този миг идва 30 години по-късно (продължава Р. Холмс в студията си за нейните събрани писма, издадени през 1980 г.). Мери умира в Лондон през 1851 г., като оставя само един жив син.

Тя е от онези, които остават да живеят след големия празник, за да платят сметката, за да събират строшените парчета, за да издадат ръкописите, за да водят безкрайни разговори с адвокатите (Р. Холмс): бащата на П. Б. Шели, състоятелен баронет, мърморейки, й отпуска годишна издръжка от 300 лири и я заплашва, че ще я преустанови всеки път, когато тя се опитва да издаде написаното от П. Б. Шели. Поезия и несправедливост; много и от двете. Поетична несправедливост. Едно определение, по-често срещано в живота и по-рядко срещано в книгите, от общоизвестното „поетична справедливост“.

Поетичната несправедливост в случая с Мери Шели би трябвало да причини угризения на онова стечение от епоха и обстоятелства, което наричаме съдба. Защото тя е личност с изтънчена и сложна душевност и има самобитна писателска дарба. Когато Шели се удавя, тя е на 24 години, а е написала толкова много неща и освен това е родила четири деца, била добра ездачка, можела да чете старогръцки и да бие Шели на шах (отново Р. Холмс); за пътните записки от Европа „Шестседмично пътешествие“ (1817), в които се разказва как тя е забягнала с Шели, сега няма съмнение, че са до голяма степен нейни; следва „Франкенщайн или новият Прометей“ (1817), според мнозина най-времеустойчивият „готически роман“ на всички времена, с неувяхваща двузначност — една философска комедия, преоблечена като фантасмагоричен кошмар. После идва „Матилда“ (1819, но публикувана едва през 1959), автобиографична повест за нея и баща й Уилям Годуин — една обич, обременена със завои от нормалните бащински чувства; и накрая дългият исторически роман „Валперга“ (1823): действието се развива в Италия и, изглежда, проследява изграждането на емоционалния триъгълник между Клер Клермонд (нейната импулсивна, чернокоса доведена сестра), лорд Байрон и Шели.

Представата за Мери Улстънкрафт Шели дълго остава (несправедливо) като за емоционално студена жена — „хладен лунен светлик“ — сравнение, взето от символиката на „Епипсихидион“ на Шели.

Тази луна остава винаги затъмнена, никога не стига до пълнолунието си. Бледнее пред яркото поетично светило на Пърси Биш Шели, после от поетичната несправедливост, която условно нарекохме съдба.

„Мечтанията, нестихващият вихър от мисли, са онази част от съществото ми, която най-много ценя“ — казва тя през 1823 г. в едно писмо, което се публикува за първи път през 1980.

Ако вашият собствен мисловен вихър, читателю, ви отвее до възвишенията на Оденвалд, недалеч от селището Ниделбеербах, ще видите онова, което е останало от стените на замъка „Франкенщайн“.

Ако сте мислили, че той не е съществувал, ще разберете, че сте грешили. Кацнал е на седловина, образувана от верига хълмове между рейнската долина и Оденвалд. Някога е бил хубав замък, построен през 1252 от младия барон Франкенщайн. Той напуснал бащиното владение и с намерение да се задоми и установи, се оженил за младата жена, владетелка на билото (обяснява Рон Хейдок, който е специалист по ужаси и чудовища; чудовищолог).

Щом състоятелната мома приела своя жених, той се заловил да осъществи амбициозна строителна програма, както обичаме да казваме сега: замък с голям вътрешен двор, ров, подвижен мост и защитна стена. Във всеки случай барон Франкенщайн не е и помислял за подземна лаборатория, нито е възнамерявал да сглоби чудовище, уединен в новия си дом.

Вдъхновението на Мери Шели за ужасния разказ за учения, който си играе с тайната на живота, идва отдругаде. Ами да, това го признава и ужасологът Рони. Хрумването й дошло отдругаде, както и самото име Франкенщайн. Тя съчленила името Франкеншайн по същия начин, по който лошият доктор сглобил своето чудовище.

„Франк-“ е взето от Бенджамин Франклин, който си спечелил световна слава с това, че изобретил гръмоотвода, използувайки едно хвърчило в една нощ на гръмотевична буря, за да улови атмосферното електричество от облаците, „-енщайн“ е заимствувано от някакъв европейски доктор по медицина на име Айзенщайн, който се прославил с познанията си в различните клонове на медицинската наука.

Авторска бележка: замъкът Франкенщайн беше реставриран неотдавна и сега е хотел и туристическа атракция. Ако тръгнете от Дармщат, недалеч от Франкфурт, той е на два часа път с кола. Но нали е съмнително дали Мери Шели изобщо е знаела за този замък. Тогава защо говорим за него? А, много просто: да не би, като поискаме един Франкенщайн, някой да ни пробута замък вместо книга.