Валентин Иванов: Думи под вълните

— …страх и несигурност — обяснява братът — колега на колежка, която изглежда почти толкова добре, колкото и Иванка. Само дето й липсват няколкото искри интелигентност в очите. Това е цялата разлика. Нищо чудно, че в тия несигурни времена апокалипсисът се ползва с успех сред жените. Колегата следва традиционния подход — гробовен глас, малко сарказъм, подхвърлен между другото цитат от гръцки философ, и момичето вижда в теб интригуващ мъдрец. Разбира се, не всяко момиче, но Университетът на Републиката е пълен с достатъчно от дъщерите на най-снобската част от софийския елит и шансовете да те поправят, защото си приписал думите на Вергилий на Аристотел или обратно, са нищожни.

Сядаме около ниска софра, наоколо се лее ледено студено шуменско пиво, а Иванка е опряла бедро до крака ми. Докато се наместваме, разговорът предсказуемо се насочва към още по-мрачни теми…

— Смъртта е като прекрасна дама на неопределена възраст — продължава същият братът колега, — с която мога да флиртувам. Не че в живота си съм правил много безразсъдни неща — следва нехайно махване с ръка, — но знам, че където и да ида, каквото и да правя, тя е някъде наблизо и по свой си начин флиртува с мен.

— Аналогията ти е прекалено сексуално обоснована и свързана с типичните социални роли, приписвани на двата пола — отбелязва приятелката му. Нищо чудно, че му е приятелка. — Я си помисли, не заместваш ли някоя реална жена, която те е отхвърлила, с въображаема, като и приписваш трагични…

— Преди десет години бих се съгласил — отговаря младежът, — но след две сексуални революции и една суфражистска контрареволюция, всеки може да флиртува с когото си поиска. Пък и преди десет години не бихме водили тоя разговор.

Намигам на Иванка, тя ми отвръща, а брадатият продължава:

— Карам кола — тя е на съседната седалка, вървя по улицата — тя ме подминава на отсрещния тротоар. Като всеки флирт и тоя си има приятните моменти. Най-опияняващият е точно мигът преди разминаването, когато нищо не е ясно и не зная дали ще ме има след още една, не само след още половин крачка! Колкото и да ми се иска да се разминем и всеки да продължи по пътя си, знам, че мога да спра и да се заприказвам с нея. Разбира се, спирането в някакъв бъдещ момент е неизбежно, но точно тогава е само мое решение и единствено аз мога да…

— Типично подсъзнателно желание да се преродиш в нещо различно — намесвам се аз. — Кармата…

— Прераждането — сбръчква вежди моят събеседник — е вашето удобно извинение да се отложи днешната работа за утре.

Не мога да оставя без отговор това, макар да не съм практикуващ будист. Започвайки от смисъла на прераждането и на живота въобще, някак неусетно прескачаме към невероятната победа на цар Симеон над византийците. С българите преходът към историята се случва по-естествено и незабележимо, отколкото да речем с инките, или със зулусите. Изглежда, не само малките нации имат велика история, но и големите.

Домакинята слага край на дискусията ни, като гаси лампите. Тая част от церемонията винаги ме заварва неподготвен и трябва да се преоблека в новия си костюм пипнешком.

Никой не знае точно кога и как балът с маски е навлязъл в българската културна традиция. Може би след завладяването на западните провинции, където някога се е простирала Франция, българите са приели част от техните обичаи. Обаче в този момент трансфузията на културни явления изобщо не ме интересува. Вместо да си задавам въпроси, следвам примера на скучаещата българска аристокрация и просто се наслаждавам на традициите, независимо от произхода им. Баловете с маски не винаги са били просто за забава. В средата на 17 век, когато са станали особено популярни, това е било място за приготовление на убийства и революции. Дори народното събрание обсебва по-голямата част от властта на царя точно в резултат на заговор, започнат на един парламентарен бал с маски. В наши дни за повечето от българите, особено по-младите, маските са само инструмент за по-разнообразна любов. Да живее упадъка на нравите!

Нито един даскал не спи добре и Ани не беше изключение. Зноят над София не помагаше, а съскането на охладителя само я раздразни допълнително и тя ядно го изключи. Намери цигарите в тъмното и се измъкна по нощница на чардака. Разправии в Университета, разправии в къщи. Изведнъж усети колко е уморена. Точно в тоя миг нещо опашато като комета от детска рисунка пресече небето. Ани стисна цигарата между устните и се опита да си припомни откъде й е позната тая картинка. Снимка от стар вестник — напоследък терористите ставаха все по-нагли… Или все пак е от някъде другаде?