Ейджи Йошикава - Тайко

Хийоши съвсем беше забравил колко опасно е положението. Лицето му бе строго и безизразно.

— Я ти ми кажи какво става тук? — отвърна той.

— Какво? — рече сега вече напълно обърканият Тендзо.

„Да не е луд?“, зачуди се той. Безжалостният израз на лицето на Хийоши, толкова различен от детския, го втрещи. Усещаше, че трябва да накара момчето да сведе поглед.

— Ние сме ронини от Микурия. Само да викнеш и ще ти прережа гърлото. Не сме дошли тука да убиваме деца. Махай се. Иди се скрий в бараката — и като предполагаше, че този жест ще изплаши момчето, той тупна по дръжката на своята дълга сабя.

Хийоши се ухили, като изложи на показ белите си зъби.

— Значи сте разбойник, а? Щом сте разбойник, искате да вземете нещо, което сте си набелязали, нали?

— Я не дрънкай! Разкарай се!

— Махам се. Но ако отворите тази врата, нито един от вас няма да излезе оттук жив.

— Какво искаш да ми кажеш?

— Не знаеш, нали? Никой не знае, освен мен.

— Ти да не си малко луд?

— За тебе се отнася. Ти не си на ред в главата — да идваш да крадеш в къща като тази.

Уморени да чакат, хората на Тендзо зачукаха по вратата и извикаха:

— Какво става?

— Я чакайте малко — задържа ги той. После се обърна към Хийоши: — Твърдиш, че ако влезем в тази къща, няма да се върнем живи. Защо да ти вярвам?

— Истина е.

— Само да разбера, че ми играеш номера и ще ти отрежа главата.

— Нищо няма да разбереш. Трябва да ми дадеш нещо в замяна.

— Хм? — промърмори си Тендзо.

Тома момче му се виждаше подозрително. Горе покритото със звезди небе просветляваше, но оградената от пръстена стена къща все още бе покрита от пълен мрак.

— А ти какво искаш? — попита предпазливо той.

— Нищо друго, освен да ми дадете да стана един от бандата ви.

— Искаш да дойдеш при нас?

— Да, точно така.

— Крадец ли искаш да станеш?

— Да.

— А колко си голям?

— На петнайсет съм.

— И защо искаш да станеш крадец?

— Господарят ме гони като добиче. Тук ми се подиграват, все ми викат „маймуна“, затова искам да стана разбойник като вас и да си им го върна.

— Добре, ще те взема при нас, но само след като съм те изпитал. А сега ми обясни това, което каза преди малко.

— Че всички ще ви убият?

— Да.

— Ами планът ви не е добър. Тази вечер се престорихте на гост и се смесихте с голяма тълпа хора.

— Така е.

— Един човек ви разпозна.

— Невъзможно.

— Мислете каквото си искате, но господарят със сигурност знаеше кой сте. И по-рано тази вечер по негово нареждане изтичах до къщата на Като от Ябуяма и му предадох, че по всичко изглежда ще бъдем нападнати през нощта и бихме били благодарни за помощта му.

— Като от Ябуяма… това трябва да е служителят на Ода. Като Данджо.

— Данджо и господарят ми са роднини и онзи събра дузина самураи, които живеят наоколо. Дойдоха вечерта, преоблечени като гости и сега ви причакват в къщата. Не те лъжа!

По бледността на Тендзовото лице Хийоши разбра, че онзи му вярва.

— Наистина ли? — попита той. — И къде са? Какво правят?

— Седяха в кръг, пиеха саке и чакаха. Най-накрая решиха, че сигурно няма да нападнете толкова късно и си легнаха. Накараха ме да стоя на пост на студа.

Тендзо сграбчи Хийоши с думите:

— Ако извикаш, отишъл си си — и покри устата на момчето с голямата си длан.

Докато се мяташе. Хийоши успя да изрече:

— Не това ми обещахте, господине. Няма да вдигам шум. Махнете си ръката — и той заби нокти в китката на разбойника.

Тендзо поклати глава.

— Да ги нямаме такива. В крайна сметка аз съм Ватанабе Тендзо от Микурия. Искаш да ме убедиш, че тази къща е защитена. И да е истина, ако си тръгна с празни ръце, няма да мога да погледна хората си.

— Но…

— Ти какво можеш да направиш?

— Ще изнеса всичко, което поискате.

— Ще го изнесеш?

— Да. Само така ще стане. Така ще успеете да свършите, за каквото сте дошъл, без опасност да убиете хора или сам да бъдете убит.

— И сигурно ли е? — той още по-здраво стисна Хийоши за гърлото.

Вратата още стоеше затворена. Несигурни и уплашени, мъжете продължаваха да се обаждат шепнешком и да чукат по нея.

— Хей, главатарю, там ли си?

— Какво става?

— Какво й има на вратата?

Тендзо повдигна резето наполовина и прошепна през процепа:

— Мълчете, че тук нещо не е наред. И не стойте заедно. Разпръснете се и се скрийте.

Хийоши тръгна да вземе това, което му беше поръчал разбойникът. През входа на мъжката спалня той се промъкна тихо в главната къща. Веднага щом влезе, видя, че в стаята на Сутеджиро гореше лампа.