Ейджи Йошикава - Тайко

— Тази новина е добре дошла — Хидейоши бе толкова доволен, че плесна с ръце. — Къде живее този Мондо?

— Мисля, че е на служба в града под крепостта Инабаяма.

— Веднага прати там брат си. Питам се, дали ще успее да намери Мондо.

— Ако стане нужда, ще отида аз сам — отговори Хикоемон. — Какъв е замисълът ви?

— Чрез Мондо бих искал да отдръпна Осава от рода Сайто. И после да го използвам да отмъкне един по един Тримата, също както се вадят зъби.

— Съмнявам се, дали сам бихте успели да го направите, но за щастие Мондо не е като по-големия си брат и много държи на печалба за себе си.

— Не, Мондо няма да е достатъчен да помръднем Унумския тигър. За да го вкараме в клетката, ще ни трябва още един ловец. И мисля, че може да възложим това на Тендзо.

— Блестящо! Но какво точно сте намислили с тези двамата?

— Следното, Хикоемон — Хидейоши се наведе по-близо и прошепна плана си в ухото на служителя.

За миг този впери поглед в него. Една глава си е просто глава — та откъде се раждат тези гениални проблясъци? Като сравни изобретателността на Хидейоши със своята собствена, Хикоемон се изуми.

— Е, бих искал веднага да пратя там Матаджуро и Тендзо — завърши Хидейоши.

— Разбирам. Ще трябва да преминат на вражеска земя, така че ще ги накарам да изчакат до полунощ, преди да прекосят реката.

— Бих искал подробно да им обясниш замисъла и да им дадеш нареждания.

— Разбира се, господарю.

Като знаеше вече какво трябва да прави, Хикоемон се оттегли от стаята на Хидейоши. Повече от половината от войниците понастоящем в крепостта бяха бивши ронини от Хачисука. Сега бяха уседнали и станали самураи.

По-малкия брат на Хикоемон, Матаджуро и племенникът му Тендзо получиха от него заповедите си, преоблякоха се като търговци и късно тази нощ тръгнаха от крепостта за сърцето на вражеските земи — града под крепостта Инабаяма. И двамата бяха твърде подходящи за такъв род начинание. Месец по-късно, след като свършиха работата си, те се върнаха в Суномата.

Отвъд реката, в Мино, почнаха да се пръскат слухове:

— Има нещо подозрително около Унумския тигър.

— Осава Джиродзаемон от години заговорничел с Овари.

— Затова и не послуша заповедта на Фува по време на строежа на суноматската крепост. Всичко беше замислено като съвместно нападение, но той изобщо не помръдна отрядите си.

Слуховете дадоха начало на още догадки.

— Господарят Тацуоки се кани в скоро време да заповяда на Осава Джиродзаемон да дойде в крепостта Инабаяма и да му потърси сметка за поражението при Суномата.

— Крепостта Унума ще бъде отнета от господаря й. Веднага, след като Тигъра отиде в Инабаяма.

Тези слухове се разпространяваха в Мино като самата истина. Огънят бе пръснат от Ватанабе Тендзо, а зад него стоеше Хидейоши в крепостта Суномата.

— Не мислиш ли, че това е горе-долу подходящото време? Иди в Унума сега — предложи Хидейоши на Хикоемон. — Написал съм писмо, което бих искал да пратя на Осава.

— Добре, господарю.

— Най-същественото е да го оплетем. Уреди мястото и деня на срещата.

Хикоемон взе писмото на Хидейоши и скришом посети Унума.

Щом чу, че е пристигнал таен пратеник от Суномата, Осава се зачуди за какво ли може да е това. Свирепият Унумски тигър бе добил напоследък отмалял и нещастен вид. Чувствуваше се зле и отбягваше всички. Наскоро бе получил нареждане да отиде в Инабаяма и семейството и служителите му с тревога гледаха на това. Самият Осава обяви, че е твърде болен, за да пътува и изглежда не бе в настроение да потегля. Слуховете бяха стигнали и до Унума и Осава съзнаваше опасността, в която се намира. Негодуваше, че е станал жертва на настроени за клевети служители. Оплакваше също безредието в рода Сайто и глупостта на Тацуоки. Нямаше обаче какво да направи и вече виждаше деня, в който ще бъде принуден да си направи сепуку. И в този момент Хикоемон тайно го посети от Суномата. Осава реши да действа.

— Ще се срещна с него — каза той.

Предадоха му писмото на Хидейоши. Веднага щом го прочете, той го изгори. После устно предаде отговора си:

— До няколко дни ще ви известя за времето и мястото. Надявам се господарят Хидейоши да бъде там.

После минаха около две седмици. В Суномата пристигна известие от Унума и придружен само от десет мъже, между които Хикоемон, Хидейоши се отправи към мястото на срещата — обикновен частен дом точно по средата на пътя между Унума и Суномата. Докато служителите от двете страни останаха на брега да наблюдават оттам околността, Хидейоши и Осава сами излязоха с малка лодка по река Кисо. Докато седяха коляно до коляно, останалите се чудеха какъв ли таен разговор може да водят. Малката лодка бе като поето от течението на голямата река листо и доста време остана отдалечена от хорските очи и уши, докато плуваше сред чудесен изглед от вятър и светлина. Разговорът завърши без произшествия.