Ейджи Йошикава - Тайко

Щом се предостави възможност, Хидейоши прати войници и нападна близките околности. Естествено, земите, които взимаше под своя власт бяха по-рано част от Мино. Земята, която му предложи Нобунага, бе на стойност петстотин кан, ала тази, която завладя, беше на повече от хиляда.

Щом узна това, Нобунага каза с пресилена усмивка:

— Една Маймунка като тази ще е достатъчна да превземем цялата област Мино. На този свят наистина има хора, които никога не се оплакват.

Сега Суномата бе подсигурена. Нобунага се чувствуваше, сякаш вече е погълнал Мино. Но макар че бяха успели да навлязат в областта, сърцевината на владенията на Сайто, отделена от Овари от река Кисо, все още бе непристъпна.

Като се опираше на новата крепост в Суномата, Нобунага на два пъти се опита да проникне в нея, но не успя. Струваше му се, че блъска по желязна стена. Това обаче не изненада Хидейоши и Хикоемон. В крайна сметка, този път врагът бе този, който се бореше за оцеляване. За малката войска на Овари би било невъзможно да завладее Мино с обичайните средства.

А имаше и още нещо. След като крепостта бе построена, врагът осъзна своето предишно нехайство и по-внимателно се вгледа в Хидейоши. Тази Маймунка се издигна от пълна неизвестност и макар и Ода да не го оползотвориха кой знае как, очевидно е способен и изобретателен воин, който добре знае как да се разпорежда с хората си. Престижът му в очите на противника бе дори по-висок от този сред рода Ода и вследствие на това врагът още повече заздрави отбраната си. Знаеха, че вече не могат да си позволят нехайство.

След двете поражения Нобунага се оттегли на връх Комаки да изчака края на годината. Хидейоши обаче не чакаше. От крепостта се разкриваше широка гледка от равнината на Мино чак до централните планини. Докато стоеше там със скръстени ръце, той си мислеше: „Какво ще правим с Мино?“ Голямата войска, която се канеше да свика, не стануваше на връх Комаки, нито в Суномата, а вътре в главата му. Хидейоши слезе от наблюдателницата, върна се в стаите си и повика Хикоемон.

Онзи незабавно се появи и попита:

— Как мога да ви бъда полезен?

Без да се и замисли за предишните им отношения, той оказваше на по-младия от него почит като на свой господар.

— Ела малко по-наблизо, моля.

— С ваше позволение.

— Останалите се оттеглете, докато ви повикам — обърна се Хидейоши към наобиколилите го самураи.

После се обърна към Хикоемон:

— Има едно нещо, за което искам да поговорим.

— Да. Какво е то?

— Но първо — каза той и сниши глас, — мисля, че повече от мене познаваш вътрешните условия в Мино. Къде, мислиш, се крие основната тяхна сила? Какво ни пречи да спим спокойно в Суномата?

— Мисля, че са най-способните им хора.

— Най-способните. Сигурен съм, че Сайто Тацуоки няма нищо общо тук.

— Тримата от Мино са се клели във вярност по времето на бащата и дядото на Тацуоки.

— Кои са тези Трима?

— Мисля, че сте чували за тях. Първо — Андо Норитоши, господарят на крепостта Кагамиджима.

С кимване Хидейоши сложи ръка на коляното си и вдигна единия пръст.

— Ийо Мичитомо, господарят на крепостта Соне.

— А-ха — и втори пръст.

— И Уджиие Хитачиносуке, господарят на крепостта Огаки.

Трети пръст.

— Има ли още някой?

— Хм — Хикоемон наклони глава на една страна. — Освен тях и Такенака Ханбей, но той от много години е престанал да служи на рода Сайто и живее в уединение някъде в планината Курихара. Не мисля, че трябва да го включвате в сметката.

— Добре тогава, да кажем на първо време, че Тримата са главна опора на силата на Мино. Вярно ли е това?

— Така смятам.

— Ето за това исках да говорим, но не допускаш ли, че има някакъв начин, по който да изтеглим тази опора?

— Съмнявам се — заяви Хикоемон. — Истинският мъж държи на своята дума. Богатството или славата не го вълнуват. Ако поискат от вас например да извадите три здрави зъба, няма да го сторите, нали?

— Нещата не са толкова прости. Трябва да има някакъв начин… — отвърна тихо Хидейоши. — Нали знаеш, при строежа на крепостта врагът на няколко пъти ни нападна, но през цялото време имаше един техен военачалник, който се противеше и не участваше.

— Кой беше?

— Осава, господарят на крепостта Унума.

— А-а! Това е Осава Джиродзаемон, Унумския тигър.

— Този човек… Тигъра… чудя се, дали не бихме могли да влезем във връзка с него посредством някой роднина?

— Осава има по-малък брат — Мондо — каза Хикоемон. — От години и моят брат Матаджуро, и аз сме в приятелски отношения с него.