Ейджи Йошикава - Тайко

— Тук ли е генерал Фува? — попита Осава.

— Да, господине. В лагера е.

— Не бих възразил да се отбия при него в лагера му, но това място е по-добро за разговор. Повикайте то тук незабавно.

— Да, господине.

Войникът се затича натам.

Много скоро Фува Хейширо, следван от войника и пет-шест офицери, се приближи с бърза крачка към речния бряг.

— Тигъра! Какво ли иска? — мърмореше Фува и нервната му походка сочеше, колко отегчителна смята, че ще бъде тази беседа.

— Генерал Фува, благодаря, че си направихте труда да дойдете.

— Изобщо никакъв труд. Как мога да ви бъда в помощ?

— Ето там — Осава посочи към отсрещния бряг.

— Врагът в Суномата ли?

— Точно така. Сигурен съм, че денонощно ги държите под око.

— Разбира се! Моля ви, бъдете уверен, че ние винаги сме нащрек.

— Е, макар крепостта, за която отговарям, да е нагоре по реката, аз съм загрижен не само и единствено за отбраната на Унума.

— Да, естествено.

— От време на време се качвам на лодка или тръгвам по брега, за да видя как стоят нещата по-надолу и днес, когато дойдох, се изненадах. Допускам че е твърде късно, но като погледна този лагер, той ми се струва доста безгрижно настроен. Какво сте намислили за момента?

— Как да разбирам това „твърде късно“?

— Искам да кажа, че строежът на вражеската крепост е напреднал изненадващо много. Изглежда, че докато сте седели и сте гледали небрежно от отсамния бряг, врагът е успял да издигне и втори ред насипи, да прокара основи и да завърши към половината от каменните стени.

Фува изръмжа раздразнено.

— Та не е ли възможно в планините отвъд Суномата дърводелци вече да напасват гредите за кулата? И не би ли могло вече да са довършили почти всичко — от подвижния мост до вътрешното обзавеждане, да не говорим за рова и стените? Така гледам аз на положението.

— Хм… разбирам.

— По това време трябва нощем врагът да е уморен от свършената през деня работа по строежа и те са пропуснали да сложат какви да било стражеви постове. И не само това, а и работниците и занаятчиите, които ще са само пречка през време на битката, живеят заедно с войниците. И сега, ако предприемем общо нападение, пресечем реката под прикритието на мрака, нападнем ги странично от горната и долната страна и челно — от този бряг, ще можем да изтръгнем всичко това право от корен. Ако сме небрежни обаче, скоро ще се събудим някоя сутрин и ще открием, че за една нощ изведнъж е изникнала твърде здрава крепост. Не трябва да се оставаме да ни изненадат.

— Така е.

— Значи сте съгласен тогава?

Фува избухна в смях.

— Но наистина, генерале Осава! Наистина ли ме повикахте чак дотук, понеже се тревожихте за това?

— Бях почнал да се питам дали имате очи, затова исках право тук, на брега на реката да ви обясня как стои положението.

— Е вие вече отивате твърде далеч! За войскови пълководец сте забележително плиткоумен. Този път оставям врага да построи своята крепост точно както пожелае. Не виждате ли това?

— То е очевидно. Допускам, че имате намерение да ги оставите да довършат крепостта, после да нападнете и да я използвате като опора за преимущество на Мино над Овари.

— Точно така.

— Сигурен съм, че така ви е било наредено, но когато не знаем кого имаме насреща си, това е опасна стратегия. Не мога просто да стоя настрана и да гледам как собствените ни части погиват.

— Защо това трябва да значи гибел на нашите части? Не ви разбирам.

— Отпушете си ушите, заслушайте се внимателно в шумовете, които идват от онзи бряг и ще разберете колко е напреднал строежът на крепостта. Там има достатъчно работа дори и за войниците. Не е същото като при Нобумори и Кацуие. Този път ръководството е с по-друг дух. Ясно е, че се е паднало на човек с характер, бил той и на страната на Ода.

Фува се хвана с две ръце за корема, закикоти се и се заприсмива на Осава за това надценяване на противниците им. Макар да бяха свои и да се биеха на една и съща страна, двамата мъже мислеха съвсем различно. Под тигровите си мустаци Осава шумно изцъка с език.

— Няма какво да се прави. Е, хайде, смейте се. Сам ще разберете.

След този последен изстрел той повика да му доведат коня и възмутен си тръгна заедно със своите служители.

Изглежда в Мино имаше и проницателни хора. Преди да минат и десет дни, предвиждането на Осава Джиродзаемон се сбъдна. Само за три нощи строежът на крепостта в Суномата бързо напредна.

Щом на сутринта на четвъртия ден стражите станаха и погледнаха през реката, крепостта вече бе пред завършване.