Ейджи Йошикава - Мусаши

— Да, госпожо — отвърна Оцу стреснато и се поклони ниско на старата фурия.

— Сега, след като разбрах, че наистина се имаш за моя близка, искам да поговоря с тебе за една дреболия. Но първо ми донеси малко чай. Досега говорих с Такуан и самурая от Химеджи, а послушникът там дори не ни поднесе нещо освежително. Прежадняла съм!

Оцу се подчини и й донесе чай.

— Искам да говорим за Матахачи — започна направо старицата. — Естествено, щях да съм глупачка, ако вярвах на нещо от това, което казва онзи лъжец Такедзо, обаче все пак изглежда, че Матахачи е жив и е останал в някоя друга област.

— Нима? — попита хладно Оцу.

— За това не мога да бъда сигурна, но пък е известно, че тукашният свещеник като твой настойник се съгласи ти да се омъжиш за сина ми и семейство Хониден вече те е приело за невяста. Каквото и да става в бъдеще, разчитам, че не ти е хрумвало да се отмяташ от думата си.

— Е…

— Нали никога няма да направиш нищо такова?

Оцу леко въздъхна.

— Добре, тогава съм доволна! — Говореше като пред събрание. — Знаеш какви ги приказват хората и не е ясно кога ще се върне Матахачи, затова искам да напуснеш този храм и да дойдеш да живееш при мен. Имам повече работа, отколкото мога да свърша и понеже снаха ми е толкова заета с нейното си семейство, не мога да искам прекалено много от нея. Имам нужда значи от твоята помощ.

— Но аз…

— Кой друг освен невястата на Матахачи да дойде в дома на Хониден?

— Не знам, обаче…

— Да не се опитваш да ми кажеш, че не искаш да дойдеш? Не ти ли харесва мисълта, че ще живееш под моя покрив? Повечето момичета веднага биха приели с радост!

— Не, не е това. Работата е…

— Е, тогава стига мотаене!

— Веднага ли? Няма ли да е по-добре да почакаме?

— Да почакаме какво?

— Докато… докато Матахачи се върне.

— В никакъв случай! — Тонът й не търпеше възражение. — Преди това може да почнат да ти идват мисли за други мъже. Мой дълг е да бдя за твоето добро поведение. Между това ще се погрижа да се научиш на полска работа, да се грижиш за копринените буби, да шиеш правилно и да се държиш като дама.

— О… разбирам.

Оцу нямаше сила да възрази. Главата й още бучеше след намесването на Матахачи в разговора, гърдите й бяха като приклещени. Боеше са да каже още някоя дума, за да не избухне в порой от сълзи.

— Има и още нещо — продължи Осуги. Тя вдигна повелително глава, без да забелязва колко е стреснато момичето. — Още не съм съвсем сигурна какво онзи непредвидим монах мисли да прави с Такедзо и това ме тревожи. Искам от теб внимателно да държиш двамата под око, докато се уверим, че Такедзо е мъртъв. И нощем, и денем. Ако не си особено внимателна нощем, никой не знае какво би могъл да направи Такедзо. Може да са се сговорили!

— Значи не възразявате да остана тук?

— Засега не, понеже не може да си едновременно на две места, нали? В дома на Хониден ще дойдеш с вещите си в деня, в който главата на Такедзо се отдели от тялото. Разбрано?

— Да, разбирам.

— И внимавай да не забравиш! — завърши рязко Осуги, докато излизаше бързо от стаята.

В същия миг, сякаш е изчаквала възможността, на покрития с хартия прозорец се появи сянка и един мъжки глас тихо се обади:

— Оцу, Оцу!

С надеждата, че е Такуан, тя въобще не погледна очертанията на сянката и направо се спусна да отвори прозореца. Щом го стори, подскочи назад от изненада. Срещна я погледът на офицера. Той протегна ръка, сграбчи я за китката и силно я стисна.

— Ти беше добра с мен — каза самураят, — но аз току-що получих от Химеджи заповед да се връщам.

— Е, това е много жалко.

Оцу се опита да издърпа ръката си от неговата, но той я бе хванал твърде здраво.

— Изглежда разследват станалото тук — обясни мъжът. — Стига само да имах главата на Такедзо и бих могъл да заявя, че с чест съм изпълнил дълга си. Името ми ще бъде очистено. Онзи смахнат и упорит Такуан не ми позволи да я взема. Каквото и да му говоря, не ще да чуе нищо. Мисля обаче, че ти си на моя страна; ето защо дойдох тук. Моля, ще вземеш ли това писмо и ще го прочетеш ли по-късно, някъде, където никой няма да те види?

Натика писмото в ръката й и мигновено изчезна. Оцу чу стъпките му бързешком да се отдалечават надолу по стълбището към пътя.

Не беше просто писмо, тъй като в него имаше увита едра златна монета. Самото послание обаче беше съвсем ясно — от Оцу се искаше в близките няколко дни да отреже главата на Такедзо и да я донесе в Химеджи, където авторът на писмото щял да я направи своя съпруга и тя да живее в богатство и слава до края на дните си. Посланието носеше името на Аоки Тандзаемон, което, според собственото свидетелство на въпросния, принадлежало на един от най-прославените в областта воини. На Оцу й се прииска да избухне в смях, но възмущението й попречи.