Ейджи Йошикава - Мусаши

— Е — изръмжа офицерът, — да кажем, просто ще имам удоволствието да те накарам да млъкнеш. Доста ще ти е трудно след това да дрънкаш безочливости!

Изпълнен със смелостта, която такива хора добиват, щом държат в ръката си оръжие, той се изсмя гърлено и заплашително пристъпи напред.

— Но господине! — обади се Такуан.

Дръзкото държание на монаха така бе разярило самурая, че сега ръката, с която държеше ножницата си, силно потреперваше. Опитвайки се да защити Такуан, Оцу застана между двамата мъже.

— Какви ги говориш, Такуан? — обърна се тя към него с надеждата да разведри настроението. — Не се говори така с воини. Кажи просто, че съжаляваш — настоя тя. — Хайде, извини се на офицера.

Такуан обаче далеч не смяташе да отстъпва.

— Дръпни се, Оцу. С мен всичко е наред. Да не би наистина да мислиш, че ще се оставя да ме обезглави глупак като този. Макар да стои начело на десетки способни и добре въоръжени мъже, той пропиля двайсет дни в опити да намери един изтощен, полумъртъв от глад беглец? Щом няма достатъчно ум да залови Такедзо, наистина ще е чудно, ако успее да надхитри мен!

— Не мърдай! — заповяда самураят. Подпухналото му лице поморавя и той пристъпи, за да извади сабята си. — Стой настрана, Оцу! Сега ще го разполовя това монахче, дето много му знае устата!

Оцу падна в нозете на офицера и замоли:

— Имате пълно право да сте ядосан, но ви моля да проявите търпение. Този човек не е съвсем с ума си. Той говори така с всички. Това наистина нищо не значи!

Сълзи потекоха от очите й.

— Какво говориш, Оцу? — възпротиви се Такуан. — С ума ми всичко е наред и аз не се шегувам. Говоря просто истината, която изглежда не се харесва на никого. Щом е глупак, това трябва да му се каже. Искаш от мен да лъжа ли?

— Това по-добре не го повтаряй! — избоботи самураят.

— Ще го повтарям, колкото поискам. Впрочем, предполагам за вас войниците е без значение колко време пропилявате в търсене на Такедзо, но за селяните това е ужасно бреме. Разбирате ли какво им причинявате? Ако продължавате така, в скоро време те няма да има какво да ядат. Сигурно дори не ви е хрумнало, че трябва съвсем да изоставят полската си работа, за да излизат на вашите безредни хайки. При това, да добавим, без да им плащате. Та това е срамно!

— Млък, изменнико! Това си е жива клевета срещу нашите повелители Токугава!

— Аз не упреквам управлението на Токугава, а затъпели служители като теб, които стоят между даймио и обикновените хора и които с толкова малко са заслужили заплатата си, че биха могли и да я крадат. На първо място, за какво си се разпуснал така тук тази вечер? Кое ти дава право да се излежаваш в това хубаво, удобно кимоно, на уютно и топло, да се киснеш в банята и хубаво младо момиче да ти налива саке преди лягане? Това ли наричаш служба на господаря?

Офицерът стоеше като онемял.

— Не е ли дълг за самурая да служи на своя господар предано и неуморно? Не е ли твое задължение да проявяваш от името на даймио благоволение към хората, които им служат? Погледни се! Ти просто си затваряш очите пред това, че пречиш на селяните да вършат работата, от която ежедневно се препитават. Дори не те е грижа за собствените ти хора. Тук си по заповед от господарите си, а какво правиш? При всяка възможност направо се тъпчеш с храната, която други хора с труд са изработили и се възползваш от високото си положение, за да си намериш възможно най-удобното жилище. Трябва да кажа, че си съвършен пример за подкупен чиновник — възползваш се от влиянието на тези, които са над тебе, за да користиш труда на обикновените хора в своя полза.

Самураят вече бе твърде стреснат, за да затвори зяпналата си уста. Такуан продължи:

— А сега просто се опитай да ми отрежеш главата и да я пратиш на господаря Икеда Терумаса! Това, мога да ти кажа, ще го изненада. Навярно ще възкликне: „А, Такуан, само главата ли е дошла да ме навести днес? А къде останаха другите части на тялото ти?“ Без съмнение ще ти е любопитно да научиш, че господарят Терумаса и аз навремето заедно участвахме в чайни церемонии в Мьошинджи. На няколко пъти също сме имали дълги и приятни разговори в Дайтокуджи в Киото.

Мъжеството на мустакаткото за миг отлетя. Беше и поизтрезнял, макар изглежда още не можеше да прецени дали Такуан говори истината. Изглеждаше като вцепенен и не знаеше как да отвърне на всичко това.

— Най-добре първо седни — каза монахът. — Ако мислиш, че лъжа, с удоволствие ще дойда с теб в крепостта, за да се явя лично пред господаря. Като подарък може да му занеса малко от чудесното просено брашно, което правят тук. Той особено го обича. Обаче няма нищо, което да дотяга повече и което по-малко да обичам от това да отивам при някой даймио. Още повече, че ако докато разговаряме на чаша чай, се случи да бъде повдигнат въпросът за това, какво правиш в Миямото, не бих могъл да излъжа. Навярно всичко ще свърши с това, че ще трябва да се самоубиеш заради проявената неспособност. Още от началото ти казах да престанеш да ме заплашваш, но вие, воините всички сте еднакви. Никога не мислите за последствията. Това ви е най-голямата слабост. Сега остави сабята си и ще ти кажа още нещо.