Йордан Йовков - Елка

Старата щастлива майка радостно ги следеше с очи, докато се изгубиха зад портите. И дълго тя още се усмихваше и спираше да преде, когато долиташе до нея далечна вълна от звънливия смях на Елка.

Елка и Иво излязоха вън от село. Като малко гнездо остава то сред безкрайното, равно поле, блестящо и свежо, като зелено кадифе. Над тая чиста поляна полето изглеждаше по-дълбоко и по-необятно. Въздухът беше пропит от меките лъчи на вечерното слънце и от далечното сияние на кървавите, бели облаци, плувнали в лазура като белокрили птици. Бавно пълзяха под тях грамадните им сенки и полето ту потъмняваше, ту светваше някъде. Пръснати в големи дъги, пасяха стада овце и, огрени от слънцето, изглеждаха върху зеленото чисто поле като блестящи, златни кълба. А далеч зад стадата, на самия хоризонт, като черна, трептяща линия, тъмнееше се синурът на нивите. Като че там се плискаше и играеше далечно, скрито море. От всички страни на малкото село излизаха бели, равни пътища и, подобно на огромни змии, виеха се и пълзяха към гъстите ниви.

Елка и Иво стигнаха до стадото. Отдалеч още заблеяха малките агънца, цялото стадо им отвърна и се спусна към тях. Дойдоха и овчарите — четиримата братя на Елка. Те се спряха и гледаха лутанията на малките агънца, смешните им усилия да намерят майките си сред блеящото стадо. После те седнаха на меката трева и заобиколиха Елка. Всички братя бяха едри и снажни, млади мъже, макар че Иво надминаваше всички. Дойно, най-старият, когото почитаха вместо баща, тук-таме над слепите си очи имаше бели косми. Те всички си приличаха, всички имаха сините очи на Елка, с дълги тъмни ресници. И в тия очи грееше огънят на безкрайна обич към едничката им сестра. А Елка разбираше това, радваше се, приказваше и се смееше безспирно, като малка птичка, зачуруликала под топлите слънчеви лъчи.

Илия показваше хурката, която правеше за Елка. Колко много и пъстри бои! И не само тези. Той ще тури още много. Ето тук златна боя, а тук ще бъде само сребърна. А горе ще напише името й — Елка.

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Даниела Добрева

Публикация

Йордан Йовков, „Събрани съчинения в шест тома“, Том шести; „Български писател“, С. 1978. Под общата редакцията на Симеон Султанов.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7978]

Последна редакция: 2008-05-27 21:00:00