Йордан Йовков - Боряна (Драма в четири действия)

ПАВЛИ (отчаяно) . Бате Рале! Ако аз не зема Боряна, чудо ще направя. Ще умра, ще се убия!

ВИДА. Ами, ще се убиеш.

АНДРЕЯ Ех и ти, Павле. Ще се нареди тя, не бой се.

РАЛИ. Насъсквай го ти, насъсквай…

Чува се гласът на Боряна. Мълчание.

БОРЯНА (връща се) . Какво сте се умълчали? Приказвали сте за мене, знам. Свекъра отиде ли си? По-хубаво, че си е отишел. Павле, какъв си, като че са те полели с вряла вода. (Глезено, подигравателно) Татко ти ли те гълча? Ах, горкичкия! (Отива до прозореца и гледа навън) Каква месечина е навън! Тъкмо бели коне да крадеш! (Към другите) А Павли не краде бели коне, а бели моми краде.

АНДРЕЯ ( засмяно ). Барем да си бяла!

БОРЯНА. Черна съм, нали? И очите ми са черни, като на циганка. Черна съм, ама съм хубава. ( Обръща се. ) Ах, каква месечина! Не мога, ще поизляза малко. ( Излиза на чердака. Ниско, но все пак доста високо запява. )

Колчим мина покрай вази, Яно, ти от чердак, душо, все побягваш… Ах кажи ми, кажи, леле, Яно, дал не съм те, душо, докундисал…

ВИДА (кръсти се). Господи!

АНДРЕЯ (смее се).

ВИДА. Павле, Павле! Как я намери, Павле!

ПАВЛИ. Булво, тя си е такава, весела е… Нищо от туй…

БОРЯНА ( влиза ). Какво ме гледате? Какво ли си мислите: таз полудя ли? Какво да правя пък — пее ми се. И нали има една песен: Боряно, Борянке, сал ти ли си мома, сал ти ли знайш да пееш? Аз съм таз Боряна! ( Смее се. ) Хубаво, че имате чердак, ще си пея. И в нашата къща имаме чердак. Павли знае. Нали, Павле?

ПАВЛИ. Знам.

БОРЯНА. Че ако не беше този чердак, де щеше да ме видиш? (Смее се)

РАЛИ ( става ). Хайде сега. Хайде да си ходим.

БОРЯНА. Къде?

ВИДА. У нас, къде. Ще додеш у нас, у нас ще спиш. То не може то тъй. Утре ще до де баща ти, ний искаме с чисто лице да го посрещнем.

БОРЯНА. Ах, татко! И братята ми! Нека додат, не искам да знам. Мислете му вий.

ВИДА. Какво ще му мислим. Каквото каже баща ти, то ще е.

БОРЯНА ( гледа ги ). Вий като че… не ме щете. Мълчание.

БОРЯНА. Като не искате да се върна. ( Гледа Павли. )

ПАВЛИ. Не, Борянке, не!

БОРЯНА. Като не ме искате пък, ще си ида.

ПАВЛИ. Не, Борянке!

АНДРЕЯ. Туй не може, туй няма да стане!

РАЛИ ( като се обръща ). Какво? Ти пак ли захващаш?

ЕЛИЦА ( дърпа Андрея ). Андрея, моля ти се. Ела да си идем.

АНДРЕЯ ( ядосан, въздържа се с мъка и тръгва с Елица; на Павли ). Павле, мини после у нас!

РАЛИ ( на Вида и на Боряна ). Влизайте си.

БОРЯНА ( весело ). Къде искате да дода, у вас ли? Хубаво, да дода! ( Тръгва с тях. )

ПАВЛИ. Борянке, чакай…

ВИДА. Стига. Утре пак ще си приказвате.

ПАВЛИ. Бате Рале… Бате Андрея…

АНДРЕЯ ( от вратата ). Ела после у нас, Павле ( Влиза си с Елица )

ПАВЛИ. Бате Рале… чакайте… слушайте…

Рали и Вида влизат у тях, Боряна набързо прави знак на Павли, че ще се върне. Влиза и тя.

Павли гледа след тях. След туй отпуща очи и се замисля. Вратата изскърцва — показва се Боряна, прави знак на Павли да мълчи и дотичва до него.

ГЛАСЪТ НА ВИДА. Боряно! Къде си!

БОРЯНА. Ида, ида! ( На Павли, бързо. ) Ти мислиш, че ще се върна ли? Не! Ще видиш утре как ще ги разиграя тез дяволи.

ГЛАСЪТ НА ВИДА. Боряно!

БОРЯНА. Ида, ида! ( На Павли ) Лека нощ! ( Избягва към вратата, усмихната. ) Лека нощ!

Завеса

Дворът на Златила откъм улицата. Вляво се показва къщата гърбом и с едната си страна. Предната част на стената, там, гдето са стаите за живеене, е измазана с вар; по-назад, гдето е оборът, е само дувар, а покривът на тая половина е по-нисък и се спуща полегато, като навес. Вдясно от къщата е градината, като помежду остава място за минаване. Оградата на градината се чупи надясно и нейде към средата е вратата. Друг вход в градината има и откъм предния двор. Една пейка е направена отвън оградата. Може да се минава и зад къщата. В градината се виждат овошки, царевици, високи, цъфнали слънчогледи.

Иззад къщата се появява Вида и след нея — Рали. Вида избързва, дохожда до оградата и поглежда в градината.

ВИДА. Свекърът е в градината. Ей го е там, до дюлята. (На Рали, който, с ръце отзад, гледа дувара) Какво гледаш? Там ли мислиш, че си е скрил парите?

РАЛИ ( продължава да гледа ). Отде да знаеш? Дето най-малко се надяваш, там може да ги скрие. Ще извади един-два камъка, ще пъхне гърнето, ще нареди пак камъните, както са си били — и туйто. Можеш да минаваш покрай тях колкото си щеш и — пак няма да се сетиш, че са там.