Йордан Йовков - Боряна (Драма в четири действия)

РАЛИ. Какво има?

ВИДА (предпазливо, по-ниско) . Защо не си доде снощи?

РАЛИ. Защо не си додох! Ами баща ти, като завика: стой, та стой. Какво да правя — останах. (Чува се глъчка) Какво е туй? Онзи пак ли е пиян? Кои са тука?

ВИДА. Едрю и Васил Ваклин. Остави ги ти тях. Слушай какво ще ти кажа. (Поглежда предпазливо към вратата)

РАЛИ. Е казвай де, какво ще казваш.

ВИДА (по-тихо) . Свекърът има пари. Много пари…

РАЛИ. Какви пари?

ВИДА. Злато, лири.

РАЛИ. Какви лири ма, ти луда ли си?

ВИДА. С очите си ги видях. Ах, колко пари! Ей такава купчина е, на софрата беше ги изсипал.

РАЛИ ( учуден ).

ВИДА. Нощес, ти като не си доде, излязох. Минах покрай прозорчето му и чувам: „зън — зън“ — пари! Някой пари брои. Поглеждам — той седнал до софрата и на нея пари. Много пари, ти казвам. Лири, злато…

РАЛИ (става и възбудено се разхожда) .

ВИДА. Усети ли ме, не знам, стана, спусна капака на прозореца. Чух, че Андрея се кашли, връща се от кръчмата, и си влязох. Ах, колко пари, колко пари!

РАЛИ. Да мълчиш, чу ли? Да не си продумала някому, че езика ти отрязвам. Като няма да си, ни гьк, ни мък…

ВИДА ( мълчи ).

РАЛИ (разхожда се) . Извади ги най-после от земята, не можа да утрае. Трийсет години ги кри, трийсет години ги таи. (На Вида) Видя ли? Туй, дето го приказваха хората, излезе истина.

ВИДА. Парите на дяда Раля.

РАЛИ. Те са. И той тъй ги криеше. Аз бях малък, но помня, като казаха още тогаз, че баща ми намерил парите и ги взел, а дядо за ден, за два умря, от мъка умря. И ей на, парите излязоха… (На Вида) Какво ги направи, не видя ли де ги скри?

ВИДА. Като си влезе Андрея, пак излязох, ама беше тъмно вече. Стоях, стоях, достраша ме и си влязох. Днес ходих в стаята му — гола, както си я знаеш. Пък и той не я заключа. Другаде ще са, заровил ги е някъде.

РАЛИ. Глупачка! Че да си гледала, да си пазила!

ВИДА. И ти! Нощ като катран, де ще видя. Пък и Андрея излиза.

РАЛИ. Тоз Андрея все по дирите му ходи.

ВИДА. Краде го.

РАЛИ (гледа я напрегнато) . Знам. Старият крие тук-таме по някоя пара. Тях краде той. (След като помисля) Дали не е усетил и тез пари? Ако ги знае — беше!

ВИДА. Трябва да е земал и от тях. Старият беше много ядосан. Крадат ме, кай, крадат. Затуй ще си е извадил парите, да ги преброи.

РАЛИ (слуша я напрегнато, мисли) .

ВИДА. Андрея казал на Елица, че ще я води на доктор. Ами пари, рекох? Андрея, кай, ще намери пари.

РАЛИ (избухва) . Тоя човек трябва да се махне оттук! Такъв пияница не го искам аз. Ще го изпъдя. Не искам да го гледам пред очите си, да се махне! Да върви, дето иска, тук да не е само. (Ходи) И ти, каква ми си и ти. Да ти доде късмета, право в устата ти да доде, и ти да го изтървеш. Толкоз пари! Че гледай, виж къде ще иде, къде ще ги тури. Толкоз ум в главата си нямаш ли?

ВИДА (сопнато) . И ти! Да си стоял тук, че да гледаш.

РАЛИ. Сът! Мълчи сега. Да си отваряш очите отсега нататък. Нийде да не ходиш, тук да си седиш — гледай стария де ходи, какво прави. Пази. (Разхожда се, мисли; към Вида) Слушай, ела сам! (Вида дохожда при него; говори тихо) Тез пари не ги давам никому, тез пари ще ги взема аз. Най-напред Андрея трябва да се махне оттука. Да отиде да живее в друга къща. Павли — той не е страшен. Павли тича подир момите. Нека си тича. Не бива да се жени още — защо ни е чужд човек в къщи? Трябва да останем сами. Останем ли сами — знам аз какво да правя…

ВИДА. Ами ако Андрея не иска да си излезе?

РАЛИ (заканително) . Ще иска той. (Сяда) Ах, как не можа да видиш ти, снощи да видиш!…

Откъм Андреевите стаи, на вратата се показва Васил Ваклин, след него Едрю, Андрея и Елица.

ВАСИЛ ВАКЛИН. Я! Рали бил тука! Здрасти бе, Рале! За много години! (Отива към него и му подава ръка, но Рали не я поема) Дай си ръката бе! Гледай го какъв е…

РАЛИ. С пияни хора нямам работа аз.

ВАСИЛ ВАКЛИН. Пияни хора! Хе, куме, да прощаваш. Кой е пиян? Пиян е попа. Пияни хора тук няма. Виж, ако искаш весели хора, има. (Към Едря) Нали тъй бе, сватанак? Ти пиян ли си?

ЕДРЮ. Не-е-е… Аз да съм пиян? Не-е-е… (Към Рали, заканително) Рале, ей, Рале, слушай… хъм…

ВАСИЛ ВАКЛИН (на Едря, като го държи за рамото) Докажи му, че не си пиян. Кажи: връв.

ЕДРЮ. Кажи ти.

ВАСИЛ ВАКЛИН. Кажи де, кажи: връв.

ЕДРЮ. Фф-ръф!…

ВАСИЛ ВАКЛИН. Кажи: петел.

ЕДРЮ. Фе-фел… (Всички се смеят, без Рали и Вида)

ВАСИЛ ВАКЛИН (на Раля) . Видя ли?

РАЛИ (на Андрея, гневно) . И се смееш пък. Не те е срам! И къщата обърна вече на кръчма.