Йордан Йовков: Боряна (Драма в четири действия)

АНДРЕЯ (примирително) . Е де, бате…

РАЛИ. Аз и в съня си нямам мира, по цяла нощ се въртя, като риба се мятам, и си мисля кое как да свърша, а той… Сакат ли си? Ръце нямаш ли? Вземи и ти свърши една работа.

АНДРЕЯ (засмяно) . Каква работа бе, бате! Днес нали е празник.

ВИДА. Уф, и делник да е, все то.

АНДРЕЯ. Ти да не се бъркаш. Знам ти езика аз тебе.

ВИДА. Че какво пък? Онзи ден, като бяхме на лозе, какво работи? Знаял ми бил езика… Щом пекна слънце, отиде и легна под черешата да спиш. Знаял ми бил езика.

АНДРЕЯ. Господ затуй е дал сенки и дървета, да се спи под тях.

ВАСИЛ ВАКЛИН. Брава! И аз да бях, и аз тъй щях да направя!

ВИДА. Тъй! Тъй! Тя (сочи Елица) цял ден се гърчи като черев — ох, ох… и нищо не похваща, той пък по кръчмите. Готовановци.

ЕЛИЦА (тихо) . Како! Как можа да го кажеш!

ВИДА. Няма да го кажа.

АНДРЕЯ (разсърден) . Ама вий какво искате от мене? Какво се заядате днес с мене?

ЕЛИЦА (спира го) . Андрея, остави, Андрея, ела да си идем.

АНДРЕЯ. Какви са тия приказки?

ЕЛИЦА. Андрея, Андрея…

ВАСИЛ ВАКЛИН. Чакайте бе, хора, недейте тъй.

РАЛИ (вика) . Да се махнеш оттука, чуваш ли? Който стои със скръстени ръце, като тебе, който не работи, не го искам аз в къщи. Излез си оттука, иди в друга къща. Още утре да се махнеш!

АНДРЕЯ. Как? Ти ме пъдиш? Кой си ти? От коя къща ме пъдиш?

ЕЛИЦА. Андрея, моля ти се, Андрея!

ВАСИЛ ВАКЛИН. Чакайте бе, хора. Рале, недейте тъй…

АНДРЕЯ. Таз къща твоя ли е?

ВАСИЛ ВАКЛИН. Андрея! Рале! Не разбират! (На Едря) Хайде да си ходим. Върви! (Излиза бързо; след него тръгва Едрю, спира се, иска да каже нещо, помахва с ръка и излиза)

АНДРЕЯ. Таз къща твоя ли е? Ти ли заповядваш тука?

РАЛИ. Който работи, той заповядва.

АНДРЕЯ. Баща ни е още жив.

РАЛИ. Партии ще гони! Кмет ще става! Ставай какъв щеш, само се махай оттук. Иди в своя къща и ако искаш, цял ден леж. Още утре да се махаш! Да се изнесеш оттук!

АНДРЕЯ. Не се и помръдвам.

РАЛИ Ще те изхвърля, хубаво да знаеш. Ще ти събера парцалите и ще ги изхвърля. И тебе ще изхвърля.

ЗЛАТИЛ (влиза отвън) . Пак ли се карате вий, пак ли? Ха-де, що стоите още! Скочете, избийте се, изтрепете се! Какво има, сега пък какво делите?

ВИДА. Уф, какво ли има пък, та ще го делим.

ЗЛАТИЛ. Колкото има, то е. Спечелете вий повече. Е какво? Изнапреж бяхте викнали срещу ми, че съм ви бил бъркал. На, сега стоя настрана, работете де! Нареждайте се сами и работете!

ВИДА. Какво разбрахме, като работим? Голи оголяхме и боси обосяхме.

РАЛИ (прекъсва я) . Мълчи ти! Ти не се бъркай! (На баща си) Аз ли не работя? Аз ли бягам по партизанство? Аз ли пия по кръчмите? На него кажи! (Вика) Не го ща, да се махне! Човек, дето не работи, не го ща в таз къща. Да се изнесе!

ЗЛАТИЛ Че разделете се пък. Нали искахте да се делите — разделете се. Нека Андрея отиде на една страна, ти иди на друга. Разделете се. Ще ви дам от земята, от добитъка. Утре Павли ще се ожени; ако иска, ще ме гледа, ако не — ще си търся лесното. Разделете се, като искате. Разделете се…

РАЛИ. Аз от таз къща не излизам.

АНДРЕЯ. И аз не излизам.

РАЛИ. Ще излезеш.

АНДРЕЯ. На поляната ли да ида? Нека тате ми даде пари да си направя къща, ще изляза.

ЗЛАТИЛ. Какво? Пари ли? Че отде да ги взема? Чудни хора сте вий, не разбрахте ли, че нямам? Нямам, нямам! У, аз да имам, то е лесно, ама нямам. Току сте рекли: дай, дай. Нямам, разберете, нямам!

АНДРЕЯ ( смее се; на Рали ). Видя ли? Тати няма пари.

РАЛИ ( ядосано ). Ти ще се махнеш оттука, чу ли? Ще те изхвърля! И парцалите ти ще изхвърля.

АНДРЕЯ Е де, стига. Зайци ли ще плашиш?

РАЛИ. Какво? Ти… аз тебе… ( Тръгва заплашително към него. Вън се чува силен шум. Рали се спира. Всички дават ухо навън. )

ГЛАСОВЕ ОТВЪН. — Додохме вече. Павле, не бой се!

— На добър час, Павле! Честита булка, Павле!

— Момчета, да си ходим ний сега. Сбогом, Павле.

— Сбогом, Павле.

— На сватбата ризи ще има ли?

ЖЕНСКИ ГЛАС. Ще има, ще има!

ГЛАСОВЕ ОТВЪН. Сбогом, Павле. Ако потрябваме пак, ний сме тука. Сбогом! Сбогом! Павле Сбогом!

ЖЕНСКИ ГЛАС. Сбогом! Сбогом!

Стъпки по стълбата; вратата се отваря, влиза Павли, след него Боряна. Тя се спира, с едната си ръка поподига престилката, с другата закрива очите си, но личи, че се смее.

ПАВЛИ (възторжено) . Тате! Бате Рале! Бульо! Доведох ви булка. Ето я!

Общо учудване. Всички гледат Боряна.

АНДРЕЯ (зарадван) . Брава, Павле!

ЕЛИЦА. Ах, Павле!

ВИДА. Булка! И таз хубава. Отде е тя?