Лари Нивън - Смърт в екстаз

Слънцето грееше топло върху раменете ни. Ордас внезапно си спомни за обяда и започна да яде.

Наблюдавах движението на света отвъд плета. Някои пешеходци стояха скупчени на групички, за да разговарят, други зяпаха витрините покрай плъзгащата се пътека или надничаха любопитно към нас. Имаше и такива, които се провираха през тълпата със сурови изражения на лицата, недоволни от петнайсетте километра в час на плъзгащата се пътека.

— Възможно е да са го наблюдавали и стаята да е била подслушвана.

— Претърсихме основно навсякъде — отвърна Ордас. — Ако имаше някакви устройства за наблюдение, щяхме да ги открием.

— Може да са били отстранени.

Ордас вдигна рамене.

Спомних си шпионските очи в „Апартаменти Моника“. Човек трябва да влезе лично в стаята, за да изнесе подслушващото устройство. Навярно би могъл да го унищожи и с подходящ сигнал, но сигурно щяха да останат следи.

А Оуен бе наел вътрешна стая. Далеч от шпионски очи.

— Има едно нещо, което изпуснахте — заявих аз след малко.

— И какво е то?

— Името ми в портфейла на Оуен, където е пишело, че съм най-близкият му роднина. Искал е да насочи вниманието ми върху случая, с който се занимавам. Бандата на Лорън.

— Възможно е.

— Няма друго обяснение.

Ордас остави вилицата си.

— Има друго обяснение, г-н Хамилтън. Но няма да го харесате.

— Сигурен съм.

— Нека да приемем и вашата хипотеза. С г-н Дженисън е установил контакт агент на Лорън, органоборсаджията, който е възнамерявал да продава трансплантационен материал на поясарите. И вашият приятел е приел. Обещанието за големи богатства се е оказало твърде примамливо. След около месец обаче е осъзнал какво ужасно нещо е извършил. Решил е да се самоубие. Отишъл е при някой търговец на удоволствия и са му присадили жичка в главата. После, преди да пъхне друда, е направил опит да изкупи престъплението си. Вписал ви е като свой най-близък роднина, така че да се досетите защо е умрял и навярно за да използвате това срещу Лорън. — Ордас ме изгледа през масата. — Виждам, че никога няма да приемете тази версия. Но не мога да ви помогна. Позовавам се единствено на веществените доказателства.

— Аз също. Само че познавах Оуен. Той никога не би работил за органоборсаджия, никога не би се самоубил, а и да го стореше, никога не би го направил по такъв начин.

Ордас не отговори.

— Ами някакви отпечатъци?

— В апартамента ли? Няма.

— Освен онези на Оуен?

— Дори неговите открихме само върху столовете и масите. Проклинам човека, който е изобретил робота-чистач. Всяка гладка повърхност в апартамента е била почистена точно четирийсет и четири пъти, докато е бил нает от г-н Дженисън. — Ордас се зае отново с яденето си.

— Тогава поразмислете върху следното. Приемете за момент, че съм прав. Приемете, че Оуен е бил по следите на Лорън и Лорън го е спипал. Оуен е знаел, че върши нещо опасно. Не е искал да ме насочи към Лорън, преди да е готов. Искал е сам да получи наградата. Но е можел да ми остави все пак нещо за всеки случай. Нещо в клетка от автоматичен гардероб на летище или космодрум. Веществено доказателство. И то не под неговото име, нито под моето, защото аз съм известно РАМО. Обаче…

— Под някое име, което знаете и двамата.

— Правилно. Като например това на Хомър Чандрасехар. Или… сетих се! Кюбс Форсайт. Оуен би го избрал. Кюбс е мъртъв.

— Ще огледаме. Но трябва да разберете, че това няма да докаже вашата хипотеза.

— Разбира се. Каквото и да намерите, Оуен може да го е оставил за успокоение на съвестта си. Ваша работа. Съобщете ми, ако откриете нещо — рекох аз, станах и си тръгнах.

Носех се върху плъзгащата пътека, без да ме е грижа къде ще ме отведе. Исках да се успокоя.

Можеше ли Ордас да е прав? Можеше ли?

Колкото повече разравях смъртта на Оуен, толкова по-ужасна ми изглеждаше тя.

Следователно Ордас не беше прав.

Оуен да работи за някой органоборсаджия? По-скоро би станал донор.

Оуен да получава наслада от контакт в стената? Той никога не гледаше дори тривизия!

Оуен да се самоубие? Не. Или ако го направеше, нямаше да е по този начин.

Но дори и да преглътнех някак си всичко това…

Оуен Дженисън да ми съобщава, че е работил с органоборсаджии? На мен, Джил Ръката Хамилтън? Да съобщава това на мен!

Пътеката продължаваше да се плъзга покрай ресторанти и търговски центрове, покрай църкви и банки. От автомобилното ниво, десет етажа по-долу, долиташе бръмченето на коли и скутери. Небето представляваше тесен и ярък резен синева между черните сенки на небостъргачите.