Лари Нивън - Смърт в екстаз

Звъннах отново на Тафи — можеше да се е прибрала за обяд. Не бях познал.

Затворих, като се питах дали Джули постъпваше справедливо. За какво друго се бяхме пазарили, Тафи и аз, освен за една приятна нощ? Която вече бяхме получили, а при добро стечение на обстоятелствата можеше да има и други.

За Джули обаче беше трудно да не е права. Щом е решила, че Тафи е от уязвимия тип, значи е получила информацията от моето съзнание.

Смесени чувства. Вие сте дете, а майка ви току-що е определила правилата. Но те са си правила, нещо, на което може да се разчита… и тя ви оказва внимание… грижи се за вас… докато за толкова много други навън никой не го е грижа.

— Естествено, че си помислих за убийство — каза Ордас. — Винаги допускам възможно убийство. Когато майка ми, лека й пръст, се помина след три години най-усърдни грижи от страна на сестра ми Мария Анхела, аз действително си помислих дали да не потърся следи от игли по главата й.

— И намерихте ли?

Лицето на Ордас замръзна. Той остави бирата си и понечи да стане.

— Успокойте се — побързах да кажа. — Не исках да ви обидя.

Той ме изгледа за миг, после седна, умилостивен само наполовина.

Избрахме си ресторант с маси отвън на пешеходното ниво. От другата страна на един плет (истински жив плет, зелен, растящ), минувачите се носеха нанякъде в постоянна еднопосочна върволица. Отвъд тях друга плъзгаща се пътека носеше подобен поток в обратната посока. Имах замайващото усещане, че всъщност се движехме ние.

Келнер-робот, приличен на шахматна пионка с формата на камбана, извади от тялото си димящи чинии, сложи ги точно пред нас и се отдалечи, носейки се върху въздушната си възглавница.

— Естествено, че си помислих за убийство. Повярвайте ми. Но това, г-н Хамилтън, е невъзможно.

— Мисля, че мога да ви представя доста добра хипотеза.

— Опитайте, разбира се. Дори ще ви помогна за началото. Най-напред трябва да допуснем, че търговецът на щастие Кенет Греъм не е продал друд и куплунг на Оуен Дженисън, а по-скоро Оуен Дженисън е бил насилствено подложен на операция. Регистрите на Греъм, включително писменото разрешително на хирург, са били фалшифицирани. Налага се да предположим всичко това, нали?

— Правилно. И преди да ми кажете, че името на Греъм е неопетнено, нека да ви съобщя, че не е вярно.

— О-о?

— Той е свързан с банда органоборсаджии. Информацията е поверителна. Наблюдаваме го и не искаме да бъде закачан.

— Това вече е новина. — Ордас потърка брадичката си. — Органоборсаджии. Добре. Какво общо би имал Оуен Дженисън с органоборсаджиите?

— Оуен беше поясар. А в Пояса винаги е имало страхотен недостиг на трансплантати.

— Да, те внасят огромни количества медицински материали от Земята. Не само замразени органи, но и лекарства и протези. Е, и?

— Оуен е прекарал през живота си доста товари под носа на златокожите. Хващан е няколко пъти, но все оставаше недосегаем за правителството. В досието му пише, че е преуспял контрабандист. Ако някой голям органоборсаджия поиска да разшири пазара си, ще потърси контакт с поясар, известен като преуспял контрабандист.

— Досега никога не сте споменавали, че г-н Дженисън е бил контрабандист.

— Че за какво? Всички поясари са контрабандисти, ако сметнат, че могат да си го позволят. За един поясар контрабандата не е нещо неморално. Органоборсаджията обаче няма откъде да го знае. Той би смятал Оуен за криминален престъпник.

— Мислите ли, че приятелят ви… — Ордас не посмя да довърши от учтивост.

— Не, Оуен не би станал органоборсаджия. Но не е изключено, просто не е изключено да се е опитал да предаде някой такъв. Възнаграждението за информация, водеща до залавянето и осъждането и т.н. са значителни. Ако някой е наел Оуен, много е възможно Оуен да се е опитал сам да проследи връзката. От друга страна, бандата, по чиито следи сме, покрива половината Западно крайбрежие на континента. Което никак не е малко. Бандата е на Лорън, за когото Греъм може би работи. Да допуснем, че пред Оуен се е открила възможност да се срещне със самия Лорън?

— И той се е съгласил?

— Така смятам. Мисля, че си е пуснал дълга коса, за да изглежда като земен жител — и да не буди подозрение у Лорън. Предполагам, че е събрал каквато информация е могъл, а после се е опитал да си спаси кожата. Но не е успял. Открихте ли дали е правил заявка за разрешително за нудизъм?

— Не. Но схванах мисълта ви — рече Ордас и се облегна назад, оставяйки недокосната храната в чинията пред себе си. — Тенът на г-н Дженисън беше еднакъв навсякъде, като се изключи характерният загар на лицето. Предполагам, че е практикувал нудизъм в Пояса.