Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Бързо решаваш и изборът ти е добър. Върви и се приготви, братко!

— Да, учителю. — Ишанг целуна почтително още веднъж подгъва на дрехата му и си отиде, сподирен от прикритите любопитни погледи на братята, които му правеха път.

— Четиримата вече тръгнаха към Нису, учителю — обади се Фу, застанал на горното стъпало.

— А, да! Братко Фу, нека дойдат всички съветници. Аз ще бъда в библиотеката, повикай ме, когато се съберат.

— Но, учителю, вече изпратихте брат Ишанг и…

— Не свиквам Съвета за това — прекъсна го Ли властно. — Ти също ще присъстваш.

С последен тласък главните двигатели се изключиха. Ракетата, малка луксозна яхта клас Z, послушно легна на орбита около целта си — блестящата и искряща Ромиа, заобиколена от гроздове кораби като лампа сред рояк насекоми. Синд раздвижи тялото си, изтръпнало след хиперпространствения скок, и хвърли поглед към уредите. Планетарните двигатели бяха започнали работата си, придвижвайки го към близкия пристан по крива, начупена траектория. Сред гъмжилото около Ромиа отклоненията бяха повече от необходими — сблъсъците се избягваха с непрестанно лавиране. Сложните пируети бяха оставени изцяло в ръцете на автоматиката, при ръчно управление дори опитен пилот сигурно би превърнал себе си и близките няколко кораба в прах.

По екрана пробягаха отблясъци и се появи момиче с усмивка, която би правила чест на всеки космонавигационен център. Професионално успокоителното изражение, заедно със семплата прическа и униформата без нито една гънка, внушаваха на пътниците, че предстоящото кацане ще бъде извършено също толкова делово и изрядно. Синд реши да намекне на Императора, че има и други варианти освен диспечера-офицер с каменна физиономия, който излайва отсечени команди. Идеята му щеше да се квалифицира като ненужна приумица, но можеше поне да опита.

— Добре дошли на Ромиа. Тук десети център, сектор ГХ4. Приехме идентификационните ви сигнали и отваряме коридор. Външното управление при нашата организация на трафика е задължително. Моля, дайте ми кода си, за да поемем приземяването — гласът също беше спокоен и приятен, завършващ щрих на картината.

Докато набираше кода за външна връзка с компютърната система, Синд с изненада установи, че се чувства доста нервен.

— Вие имате резервация за хотел в столицата и клетка в паркинг „Север“. Променили ли сте намеренията си?

— Не — ръцете му започнаха да овлажняват.

— Започваме приземяването. Моля, не ставайте и изпълнете инструкциите при кацане. Предупредителният сигнал е минута преди старта.

Усмивката на служителката стана с няколко градуса по-топла, но неприятното чувство не го напускаше. Бездушните електронни механизми, които трябваше да го доставят невредим долу на планетата, грешаха изключително рядко. Обаче един грешен знак, вкаран умело в програмата от нечия ръка, би го свършил. При тази скорост краят му щеше да бъде внезапен и бърз, а освен това, пакетиран в антигравитационния пашкул на креслото според споменатите инструкции, се чувстваше безпомощен като червей. Доста ръце биха поровили в програмата, ако знаеха кой е той, но по нищо не личеше, че са го разкрили. Местонахождението му беше известно само на Императора, изпратил го тук в пълна тайна. Няколкото души, които подготвиха операцията, бяха изолирани преди началото й и щяха да си останат така до неговото завръщане. Документите му бяха на името на Фил Канти — новозабогатял търговец на техника за минно строителство, пътуващ за забавление с частната си космическа яхта до планетата-курорт Ромиа, известна в този край на Империята. Легендата беше изпипана в подробности, но въпреки това той се чувстваше неспокоен и напрегнат.

На таблото засия червен светлинен сигнал, последван от звуков — нисък и протяжен. Рязък металически глас надвика засилващия се шум на двигателите.

— Внимание, стартирана програма за планетарно кацане с външно управление. Всички системи в готовност, 60 секунди до старта.

Синд пое дълбоко въздух и се приготви да изключи съзнанието си. Нямаше желание да слуша предстартовото броене, нито да изпита неприятните усещания на очакването, колкото и кратко да беше то. Като си пожела никой да не е бъркал в компютъра, той затвори очи и изчака покоят да го обгърне.

— Господин Канти, моля събудете се! Господин Канти, приземяването завърши. Добре ли сте, моля отговорете! — мекият глас на ромианката-диспечер проникна разтревожен и настойчив в заобикалящото го небитие.