Снежана Неделчева - Звездата Аиел

Събитията напоследък бяха толкова странни, че вече изпитваше съмнения дали ще се спасят на планетата, която примамливо се разстилаше под тях. Предчувствието не го излъга. Мълчаливите сериозни посрещачи, облечени в еднотипни широки и тъмни дрехи, веднага ги подканиха да се освободят от бластерите си. Харт се възпротиви енергично и се наложи да му отнемат оръжието с цената на счупената му дясна ръка. Обидната леснина, с която го направиха, бързо убеди останалите и до храма, където ги заведоха, нямаше повече произшествия. Надеждите за бягство се рушаха и сега, като гледаше неприятния старец, спрял пронизващ поглед върху него, Киар се зарадва, че прояви благоразумие и си остави отворен пътя за връщане. Той не знаеше, че катерът вече бе отлетял обратно и корабът замина в неизвестната посока, от която беше дошъл.

Старейшината се взираше в пратеника и се питаше откъде загадъчният Гарт знае тайните знаци на Братството. Досега личността му беше пълна тайна — или може би личността им, защото по всички признаци личеше, че организацията е мощна поне колкото Братството, а дори и повече. Мисълта за това му беше неприятна и той я прогони. Според писмото, Киар и останалите бяха оставени на негово разположение, нещо като добавка към даровете за Храма, и засега изобщо не предполагаха какво ги чака. Четиримата пирати бяха яки и здрави мъже, щяха да издържат доста години работа в мините. Той раздвижи леко пръстите си по посока на Фу.

— Е, нека Небесата бдят над вас. — Старейшината направи недвусмислен жест на смаяния гост към изхода. — Подножието на Нису е доста далече.

— Какъв Нису? — смотолеви объркан Киар. — Няма ли да предам отговора Ви?

— Даровете са приети и молбата ще бъде изпълнена — успокои го старецът, като даде възможност на Фу да го изведе навън мирно и кротко.

Грубите сцени щяха да се разиграят извън оградата на Свещения хълм и Киар щеше да бъде изпратен, заедно с другите трима, към рудниците в планинската верига на север.

Останал сам, Ли се изправи и разкърши рамене. Отвори малката вратичка в дъното на стаята и се спусна по тясната каменна стълба към вътрешния двор. По хлътналите, очукани от безброй стъпки плочи, с които беше настлан, потракваха грубите дървени сандали на разхождащите се братя. Насадените по края дървета цъфтяха и много от тях бяха предпочели свежия им аромат и вечерната прохлада пред задушните си килии. Тези часове на деня, свободни от занимания, бяха отредени за почивка, размисъл или събеседване. Разговорите бяха оживени, макар че никой не повишаваше глас повече, отколкото изисква приличието. Спореха главно жреците, образували големи кръгове, с блестящи на слънчевите лъчи оранжеви роби и обръснати до кожа глави. Братята-воини бяха малко и се движеха по двама-трима, рядко размесени в жреческите кръгове. Тъмните им дрехи се открояваха на фона на останалите, а дългите коси бяха стегнато сплетени и завити нагоре. Те се разбираха помежду си с леки жестове и предпочитаха да се вслушват в околната глъчка.

Старецът плъзна поглед над множеството, докато съзря човека, когото търсеше и му направи знак да се приближи. Близкостоящите, забелязали появата на Старейшината, го посрещнаха с поклони и се отдалечиха към другия край на двора. Невисокият широкоплещест мъж, запътил се към него, вървеше уверено и гъвкаво, въпреки неудобните налъми. Коленичи, като допря челото си до кожените сандали на краката му, докосна с устни края на робата и остана така, свел глава.

След кървавия метеж на воините и част от жреците преди много столетия още в Старата родина, довел до насилствена смяна на Старейшината и съветниците му, новият Старейшина си взел поука от случилото се. Разпоредил всички обитаващи или посещаващи Свещената територия да носят дървени чехли, известяващи с тракането си присъствието и броя им отдалеч, като запазил за себе си и членовете на Съвета привилегията да носят леки и безшумни обувки. Това събитие се случило отдавна, в зората на създаването на Братството, много преди заселването им тук на планетата Кин. Указът и историята, довела до появата му, бяха отразени в няколко древни свещени текста, до които малцина имаха достъп, тази предпазна мярка изглеждаше вече излишна, но традицията беше останала.

— Стани, братко Ишанг и чуй словата на Великата от моята уста! Пътят те води много далече в Hейна прослава. Избери двама души и елате при мен в първия час на зората.

— Да бъде Нейната воля, учителю, незначителният ми живот й принадлежи! Бих взел братята Чен и Раад със себе си.