Снежана Неделчева - Звездата Аиел

— Наближава денят на церемонията в Големия храм на Кейсан, но мисля, че не сме избрали най-подходящото име.

— Азман заслужаваше да наречем сина си на него — той се наведе над спящото момченце и го погали по главичката. — Имаш ли предвид нещо по-добро от това?

— Не харесвах веда особено много.

— Така ли? — Синд я погледна учуден. — Наистина в началото се боеше от него, но бях убеден, че промени отношението си.

— Нямам предвид това. Хрумвало ли ти е някога, че освен наш син, той е в известен смисъл и дете на Ишанг?

— Това ми разваля настроението, макар че не би трябвало — Синд закрачи нервно из стаята и накрая спря пред нея. — Има и нещо друго да ми съобщаваш. Усещам го, без дори да се опитвам да ти чета мислите.

— Знаеш много добре, че не си в състояние, дори и да искаш. За щастие сме непроницаеми един за друг, иначе бихме си омръзнали отдавна.

— Не съм сигурен — той се приближи и протегна ръка, за да я прегърне.

— Това, което искам да ти кажа, е сериозно.

— Едва ли има нещо по-сериозно от чувствата ми към теб.

— Опасявам се, че има — усмихна се Тарасу. — Азман е около детето, днес усетих присъствието му.

— Не започвай пак тази история! Защо не оставиш на мира Аийел, Ерите и всичко останало, искаш да разрушиш спокойствието, което имаме ли?

— Значи се боиш, че истината ще разбие живота ни? — попита тя.

— Признавам си — боя се и не искам дори да ми напомняш за това!

— Синд, отвори си очите и виж какво става наоколо! Знаеш, че детето притежава всички наши умения, нали? Дори без Звездата.

— Недоразвити са, но ги има — предаде се Синд с въздишка.

— А сега се появи и неговият дух-покровител Азман.

— И това знам. — Чашата, стояща на масичката в ъгъла, прелетя през стаята и се настани в ръката му. — Благодаря ти, приятелю, но като че ли бях по-доволен преди, когато те нямаше. Този номер сигурно ти е струвал огромни усилия поради състоянието, в което се намираш. Не си прави този труд, усещам, че си тук.

Нищо повече не помръдна в стаята, само детето се събуди, усмихна се и се загледа в една точка от лявата страна на креватчето.

— И какво от това, дори всичко, за което не исках да мисля, да се окаже чистата истина? Ако съединим Звездата, ще станем Ери. Ако не го правим, ще си останем ние двамата, хора, както досега. Синът ни ще бъде странен и различен, но не може да не платим нищо за щастието си. За малко да забравя, ти харесваш Кокорл, нали?

— Защо ме питаш? О! — възкликна Тарасу. — Сега усещам, че идва насам.

— С Йеллагр — добави Синд. — Придружили са Трирл до дома им на Шуист и сега двамата се връщат, за да се срещнат с нас. Освен, че се радвам да ги видя, ще помоля да погледнат в бъдещето ни. Няма да ти кажа резултата, за да не се тревожиш излишно. Трябва да ценим всяка спокойна минута, защото не се знае докога ще продължат.

Детето, оставено само на себе си, се беше отвило, както размахваше ръце. Голата му кожа настръхна от студения полъх през отворените прозорци на къщата и го накара да се нацупи от неудоволствие. Завивката бавно се плъзна на старото си място, то издаде гукащ звук от задоволство и заспа.

Тарасу ставаше все по-разсеяна и замислена, въпреки старанията на Синд да я ободри.

— Дори и да не ми кажеш какво ни чака, аз ще го разбера — каза тя унило. — Освен думите и мислите има и други начини за предаване на информация.

— Джорхите ще пристигнат всеки момент.

— Знам — усмивката й беше невесела. — Не би трябвало да ги посрещнем в лошо настроение, те са наши приятели.

— Ако искаш, ще забравим ясновидството — предложи Синд. — Няма никакъв смисъл да научаваме това, което така и така ще стане. А аз размислих над думите ти. Права си, трябва да заминем за Франар. Hе мога да избягам от всички отговорности и да вегетирам тук, колкото и да ми е приятен този живот. Аз все още съм кенселастър и най-малкото съм длъжен да положа клетва пред малката Императрица и майка й, управляваща от нейно име.

— Дори само като вед шеста степен е безсмислица да превиеш гръб пред това глупаво момиче, бившата играчка на Харамон, и отрочето й, което още се напикава в пелените.

— Предполагам какво ще кажеш по-нататък.

— Естествено! Hе може да полагаш клетви пред дъщерята на човека, който ти е причинил толкова злини. Воините-хораи са зад гърба ми и ще ме последват навсякъде, независимо от привилегиите и свободата, които ще получи Hевидимото братство от теб като Император — очите й блеснаха.

— Знаеш мнението ми по въпроса.