Снежана Неделчева - Звездата Аиел

Единственият отпор, който те се осмелиха да окажат, беше доста неиздържана преградна мрежа, оформена с общите усилия на останалите отсам Орангх-Па. Преди тя да се опита да я преодолее, всички се бяха оттеглили отвъд и мрачно обърнаха рецепторите си към прохода.

— Оставих ги да се приберат почти безнаказано, но и те не се съпротивляваха особено, защо ли?

— Колкото и да са неуправляеми, не могат да не спазват заповедите на Орангх-Нут, висшата каста.

— При това стълкновение всичко е объркано от самото начало.

— Вече е на път да се оправи — Шакраан стоеше отпуснат до нея и съзерцаваше средата на пещерата, незапълнена от дебелите ледени колони на сталактоните. — Ето ги и бившите ни пазачи, изненадана ли си?

В разчистеното пространство беше застанал Хаягри, приличен в момента повече на търкалящ се цилиндър. Запазените остатъци от човешки черти бяха разтегнати по повърхността му до модернистичен абсурд. Появи се и Раван, все още точно копие на местните носители. Той предпазваше в ореола на защитното си поле голям прозрачен съд с течност.

— Това са съвсем други форми на разума. Какво са забъркали Орангх-Ка? — Ни-Тара изглеждаше раздразнена. — Не знаят ли основния закон за междувидовата несъвместимост и непредсказуемост при общи действия?

— Много ниско стоят в социалната йерархия, за да възприемат сложните философски концепции — отговори Шакраан. — И аз не ги очаквах, да си призная. Можем ли да се справим с тях?

— Раван е тлилпи и мъкне с него целия си народ, пълна нелепост в естетически и всякакъв друг смисъл. Ще трябва да се съсредоточим изцяло. Не съм воювала досега с транслатор, но мисля, че с точно пресметнат асинхронен двоен удар ще му объркаме предавателните канали и ще го отвеем оттук.

— Спрямо него бих желал да се отнесеш внимателно. Все пак той експонира за пръв път силите от събирателното ми начало и така ми спести пречките при естественото им разгръщане.

— Ставаш излишно чувствителен в тази реалност, но ще бъда нежна с тлилпито. Това до него да не би да е риг?

— Ще проверим. — Шакраан се обърна към двете създания с универсалния разумен код. — Тлилпи, наричам те така, защото не знам индивидуалните ти опознавателни символи. Защо си се захванал с Орангх, каква полза може да имаш от тях?

— Наричам се две-червено-едно-жълто-вълнистосин от трети порядък според оптичните комуникации. Имаме нужда от пространство за заселване и след като Орангх си заминат оттук, ще заемем подходящите места за обитаване в този свят.

— Той вече е населен, както сигурно си забелязал — намеси се Ни-Тара.

— Ние по принцип нямаме нищо общо с хората и не бихме пречили на тези, които оцелеят. Условията ни за живот са коренно различни и ареалите ни не се покриват, те дори не се доближават.

— А този риг с теб, как да се обръщам към него?

— Той е просто Риг и ще ти е извънредно трудно да общуваш с него. При нищожни поводи генерират толкова отрицателна пси-енергия, че комуникациите не са безопасни. За предпочитане е да се използва само като насочващ канал за транспортиране между нивата на съществуване.

— От какво се интересува ригът?

— Възстановява изразходваната си енергия, това което съществата тук наричат хранене, с деформираните, принудително създадени от него пси-вълни на чуждите съзнания. Ще ни оставите ли да продължим съществуването си тук?

— Опасявам се, че сте излишни, особено ригът, щом оперира директно върху разума.

— Не бих се осмелил да му обясня това. Когато е в човешко тяло, е контактен, но вече е започнал да го елиминира и имате късмет, че той е погълнат от собствения си алфа-ритъм и се е затворил навътре. Само предполагам как ще реагира, ако прекъснат заниманията му, не искам да науча със сигурност. Защо ме разпитвате толкова настоятелно и какво ви засягат действията ни?

— Опитвам се да постигнем съгласие помежду си, без използване на груба сила — отговори Шакраан.

— При тлилпи завладяването на нови територии по традиция става с борба, не възразявам срещу силовите методи в нормални граници. Да извадя ли рига от алфа-проблемите му?

— По-добре недей засега — Ни-Тара протегна ръце, но мълниите енергия вместо към Тлилпи се насочиха към цилиндъра и изчезнаха без остатък.

— Обясних ли ви, че той може да бъде „насочващо петно“, дори когато си почива или е зает? — забележката на Раван беше със злорад отенък.

Във втория удар Шакраан вложи чрез Ни-Тара огромна концентрация на жизнената си сила, но цилиндърът отново я погълна и се преобърна на другата си страна, като изпусна тъничък сноп ултравиолетови лъчи.