Снежана Неделчева - Звездата Аиел

Синд го уважаваше дълбоко и никакви облаги не биха го накарали да му измени. Останал сирак от бебе, той беше израснал под могъщата му закрила и Императорът стана за него семейство, кумир и всичко, което имаше на света. Харамон знаеше това и го бе направил своя дясна ръка — един от малкото, на които имаше доверие. Синд се стараеше да оправдае тази чест и тайните му мечти, които не смееше дори да формулира ясно в себе си, бяха, че е негов незаконен син, а умрелите при трагични и загадъчни обстоятелства родители са удобна легенда. Това противоречеше на изключителната праволинейност на Харамон и Синд би се изсмял пръв, ако някой произнесеше мислите му на глас.

Ваната го притегляше неудържимо, но издържа на изкушението и си определи къпането като награда след свършената работа за деня. Още няколко последни приготовления и наконтеният, самодоволен Канти беше готов за излизане. С тежки стъпки той се отправи към фоайето, което беше пусто по това време за сметка на залата вляво. Оттам долиташе нестройна глъчка при всяко отваряне на вратата. Изпадналият в летаргия администратор се оживи при появата му и зачука делово по бутоните.

— Ще желаете ли нещо, господине? — попита той с дежурната си усмивка.

— Бих искал да изтегля известна сума от сметката на Фил Канти. Може би около петстотин ромийски фарга — подвоуми се Синд.

— Препоръчвам ви да изтеглите хиляда. Сега ще оформя и кредитната ви карта — с дясната си ръка той набра името му, а с лявата постави на плота издут плик.

Без да брои парите, Синд пусна плика в един от безбройните джобове на туниката си и почака, докато му връчат блестящото еластично квадратче.

— За съжаление често ще се налага да плащате в брой из града и трябва да се пазите да не ви ограбят. Добре би било да си намерите компания, ако смятате да се разхождате навън.

— Благодаря за съвета, но няма да излизам тази вечер. Мисля да вечерям в ресторанта на „Корона“, а после ще си легна.

— Кухнята е великолепна, програмата също. Имате запазено място на чудесна маса, съседите ви са стари наши клиенти. Симпатични хора са, обаче ако желаете да се храните сам или имате други предпочитания, обадете се на управителя.

Табелката с името му се намираше на маса, разположена близо до дансинга, на който лениво се въртяха няколко двойки. Останалите три места бяха заети и Синд огледа седящите, докато вървеше към масата. Безлични мъж и жена на средна възраст ровеха усърдно в чиниите пред себе си и изглеждаха погълнати от това занимание. Третият беше дребно, нервно човече, което явно очакваше с нетърпение вечерята си, защото жестикулираше и се въртеше на стола, като почукваше с приборите. Говореше оживено на сътрапезниците си, а те кимаха с натъпкана уста, но липсата на диалог не го притесняваше.

Синд беше приет с въодушевление и след като набързо се запозна със семейство Кардил и господин Щрос, последният насочи словесните си изблици към него. Трудно можеше да се намери по-информиран и приказлив събеседник, така че Синд научи това, което го интересуваше. Изчерпателно разнищиха въпроса с бакшишите, менюто му беше старателно избрано и малко след като човечето се самопокани за негов водач при обиколките му в града, за щастие донесоха поръчките им. Щрос беше идеално прикритие за разходката му на другата сутрин, въпреки отегчителната си бъбривост.

Необичайните ястия имаха рядко приятен вкус и Синд за пръв път разбра хората, които обичат да се хранят. Замразеният крем за десерт беше чудесен завършек на обилната вечеря и дори дребосъкът загуби словоохотливостта си.

— Разбрах, че тук се провежда събор на теолозите — предпазливо опипа почвата Синд.

— Не се интересувам, но май има подобна дивотия — поде господин Кардил, небрежно отпуснат срещу него. — По улиците не можеш да се разминеш с разни странни типове, които предлагат вехти религиозни книжки и предмети. Като река да се заслушам в приказките им, ме заболява главата.

— И мен, скъпи, учудвам се как ги търпи още крал Аргам — мило се усмихна жена му. — Надявам се, млади човече, че не са ви оплели с глупостите си.

— Има доста шарлатани и празнодумци между тях, но не всичко е глупост — намеси се Щрос, преди Синд да отговори — За Култа на Светлината от Сабха съм чувал интересни неща.

— Култове, секти, ордени — всички са лъжци и измамници! Търговията е най-добрата религия за мен, защото ме храни — изсмя се дебелашки Кардил.

— Всички присъстващи споделят мнението ви, иначе нямаше да сме в този скъп хотел на тази планета — каза Синд. — Само че жена ми се е вманиачила напоследък да колекционира стари ръкописи и религиозни дрънкулки, за които твърди, че са ценни и стойността им ще продължава да расте. Харчи парите, които изкарвам с труд и нерви, за да пълни жилището ни с ненужни вещи. Сега ми е връчила цял списък и за да й покажа, че не съм дошъл само да се забавлявам, ще трябва да погледна тук-там.