Величка Настрадинова - Срам за троянци прославени и пълногръди дарданки…

Те се опитаха да обяснят, че на тях не им са нужни уреди… подобни на столове, и затова…

Марта не ги доизслуша. Кимна с разбиране, сви колене и се разположи на пода.

След кратко смайване, домакините последваха примера й. На самотно стърчащия Матев не остана нищо друго, освен да се присъедини към това мило общество, насядало като диво племе край огъня.

Междувременно Матеви започнаха да възприемат… отговора на хуманоидите на първия въпрос на Марта — какво толкова им пречи да влязат във връзка с хората.

Оказа се, че хуманоидите отдавна кръжат над Земята и… търсят чиста, свободна и разумна „територия“. Търсят хора, които да ги посрещнат умно, откровено, с чиста съвест, но… Всички човешки мозъци са заети, ЗАЕТИ. Заети от грижи, сметки, войни, сделки, работа, образование, страх, срам, неверни представи, болки, съмнения, страсти и пороци, ПОРОЦИ. Човечеството пие, човечеството пуши, човечеството взема опиати, измъчва себеподобните си… човечеството няма свободна територия в мозъка си, за да приеме освен своята, поне, една чужда цивилизация…

Матев все по-ниско навеждаше глава, сякаш сам приемаше укорите, отправени към човечеството, и с пророчески глас мълвеше:

— Срам! „Срам за троянци прославени и пълногръди дарданки!“ Срам и за човешките гении! Дойдоха пришълци от световете и ни намериха спящи и пияни.

Марта го погледна учудено:

— Какво баеш, Матьо? И какво толкова сме се провинили? Такива сме си. Ако не им харесваме, да си подадат оставката!

Тогава по лицата на чуждопланетниците заиграха почти истински, човешки усмивки и Матеви разбраха, че в отговор на откровеното държане им се разрешава велика привилегия: да зададат един въпрос. Но, тоя въпрос ще бъде отговорено точно и ясно, а отговора Матеви трябва да представят като творение на собствените си умове.

Матев се изпоти от вълнение — не е леко да си човекът, който би могъл да разреши поне един от съдбовните въпроси на човечеството.

Нещастният мозък на Матев щеше да избухне от напрежение: Кое е по-важно? Кое е най-важно?…

И тогава се чу веселият смях на Марта:

— А можете ли да ми кажете как ще изглежда животинче с име Ушо-кожушо?

Матев припадна.

След секунда му върнаха съзнанието, успокоиха го и се опитаха да му внушат, че всеки човешки въпрос е важен и че не е от голямо значение ще спечели ли той, Матев, вечната благодарност на човечеството, като се изяви като голям учен. И го убедиха, че е по-добре да насажда чрез книгите си добродетели и търпимост между хората, отколкото да скърби, че не е решил един голям въпрос.

Накрая на Марта бе връчено нещо като скулптурно изображение (прилично по-скоро на детска играчка), което би трябвало да е животинчето с име Ушо-кожушо. (По-късно това „животинче“ стана знак на Световния детски съюз.)

Марта прегърна тоя Ушо-кожушо и…

Колата на Матеви излезе от някакъв тунел.

У Матев остана смътното съмнение, че тоя тунел не е тунел и не стои на мястото си. Отби от пътя, спря… и видя в ръцете на жена си Ушо-кожушо.

Отърси глава, легна с лице към земята и престоя така близо час. После стана и попита:

— Мислиш ли, че е нужно да ходим в Новиград?

— Е, как? Нали трябва да пея? И освен това да купя козленце с копитца и меченце с лапички.

Матев допря чело до нейното и тъжно произнесе:

— Мартичка, ти си непоправима! Винаги си била непоправима! И дай боже да си останеш такава!

© 1989 Величка Настрадинова

Сканиране, разпознаване и редакция: Преслава, 2008

Издание:

Величка Настрадинова. „Невероятната Марта“, НФ разкази, изд. „Отечество“, София, 1989

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3134]

Последна редакция: 2007-07-19 08:37:10