Ричард Бах - Едно

— Моят полет брани моята страна…

— Точно това, дума по дума, казват и другите. Руските войници, китайските войници, арабските войници, мобилизираните войници на всяка мобилизарана нация. Те заучават: „В Нас Вярваме Ние“. „Да отбраняваме Родината, Отечеството от Тях“. Но тяхното Тях, Ричард, си ти!

Дързостта му внезапно изчезна.

— Спомняш ли си моделите-самолети? — попита ме той, почти умолително. — Хиляди модели на самолети и един мъничък аз, който лети с всеки от тях. Спомняш ли си катеренето по дърветата, за да погледнеш от високо надолу? Аз бях птица, която искаше да лети. Спомняш ли си как се хвърляше от кули, като си представяше, че летиш? Помниш ли първия път на лупинга в Лунапарка „Пол Маркъс“? Дни наред вече не бях същият. И никога повече не бях същият!

— Точно така е планирано? — Планирано ли?

— Щом се научиш да гледаш — картинки. Щом се научиш да слушаш — приказки и песни. Щом се научиш да четеш — книги, значки и афиши, знаменца, филми и статуи, традиции, уроци по история, полагане на клетви, козируване пред знамето. Има едно Ние и има едно Те. Те ще ни нападнат, ако Ние не сме бдителни, подозрителни, разгневени, въоръжени. Подчинявай се на заповедите, прави каквото ти казват, отбранявай страната си.

Подтиквай момчешкото любопитство към машини, които се движат: автомобили, кораби, самолети. После разположи пред него наедно място най-съвършените от тези вълшебни машини — в армията, във въоръжените сили на всяка страна по света. Набутай шофьорите в милион-доларови танкове, запрати обичащите морето да командват ядрени кораби, предложи на копнеещите за летене — на теб, Ричард, — най-бързите самолети в историята, съвсем и само за теб и ти ще носиш този ослепителен хермошлем и ще изпишеш името си на стената в пилотската кабина!

Пускат ти уловки: „Достатъчно ли си добър? Достатъчно ли си издръжлив?“ После те хвалят: „Елит! Най-съвършеното оръжие!“ Драпират те в знамена, слагат ти нашивки на джоба, черти на раменете, медали с лъскави ленти, загдето правиш точно каквото са ти казали онези, които ти дърпат конците.

Рекламните плакати в наборните бюра не казват истината. Афишите показват свръхзвукови самолети. Те не ти казват: „Между другото, ако не загинеш, като летиш с този самолет, ти ще умреш на кръста на собственото си чувство за отговорност, заради хората, които си убил с него.“

Това не са някакви други глупаци, Ричард, това си ти , захапал стръвта и горд с нея. Горд като някаква огромна, свободна риба-меч в красивата ти синя униформа, хванат на въдицата на този самолет, теглен от кордата към собствената ти смърт, собствената ти самоотвержена, горда, почетна, патриотична, безсмислена, глупава смърт.

А на Съединените щати няма да им пука, на военновъздушните сили няма да им пука и на генералите, които издават заповедите, няма да им пука. Единственият, на когото ще му пука, че си убил хората, които ще убиеш, това си ти. На теб и на Тях, на техните семейства. Какво великолепие, Ричард…

Обърнах се и се отдалечих от него, като го оставих до крилото на изтребителя. Толкова ли е предопределен живота ни от втълпените псевдоистини , че нищо не може да се промени?, помислих си аз. Щях ли аз да се променя, щях ли да се вслушам в себе си, ако бях той?

Той не заговори по-високо, нито извика след мен. Говореше така, сякаш не беше забелязал, че съм си тръгнал.

— Какво искаш да кажеш с това, че аз нося отговорността?

Какво странно чувство. Аз разговарях със себе си, но неговото мислене не беше моето, за да може да се промени. Ние можем да преобразим живота си само в този миг-вечност, който е нашето „сега“. Придвижим ли се само на един момент от това сега, изборът вече не е наш, а на някого другиго.

Напрегнах се, за да чуя гласа му.

— Колко души ще убия? Тръгнах обратно към него.

— През 1962 година ще те изпратят в Европа с 478-ма Тактическа ескадрила. Това ще бъде наречено „Берлинската криза“.

Ти ще запаметиш маршрути до една първостепенна и две второстепенни цели. А пет години по-късно от сега има доста добър шанс да пуснеш водородна бомба над Киев.

Наблюдавах го.

— Градът е известен предимно с издателска и филмова индустрия, но за теб ще бъдат от значение разпределителната гара насред града и завода за инструментално оборудване в околностите му.

— Колко души…?

— През гази зима в Киев ще има деветстотин хиляди души и ако ти се подчиниш на заповедите, тези няколко хиляди, които оцелеят, ще съжаляват, че и те не са загинали.