Ричард Бах - Едно

— А може би не.

Тя никога не бе изглеждала така прекрасна, както през тази нощ, помислих си аз. Колко ли силно желае той да полети през времето, за да я намери!

— Не мислех, че нещо би могло… каква сила може да държи разделени душите-чифт? — попита той.

Дали сега заговори моята съпруга или една алтернативна Лесли от нейното собствено различно време?

— Скъпи мой Ричард, — попита го тя, — в това бъдеще ли, в което ти бомбардираш Киев, а твоят руски приятел, пилотът, бомбардира Лос Анжелос? Студиото в „Туенти Сенчъри Фокс“, където ще работя аз, е на по-малко от километър от центъра на експлозията. Аз ще бъда мъртва секунда след като падне първата бомба.

Тя се обърна към мен, през очите й прелетя ужас — целта на живота ни бе унищожена. Има разни бъдещета — викаше това друго нейно аз… — душите-чифт не винаги се срещат!

Аз бързо отидох при нея, ръцете ми я обгърнаха и я притиснах в прегръдката си, докато премина ужасът й.

— Ние не можем да го променим — казах аз. Тя кимна, мъката й отмина и тя разбра преди мен.

— Ти си прав — каза тя тъжно и обърна лице към лейтенанта: — Това не е наш избор. Това е твой избор.

Най-доброто, което можехме да кажем, го казахме. Най-доброто, което бяхме научили, вече го знаеше и той.

Някъде в нашето същевременно бъдеще Лесли направи каквото й беше казала Пай. Моментът за заминаване бе дошъл и като затвори очи и си представи света от рисунката, тя натисна напред лоста за управление на Сийбърд.

Нощното небе и самолетите-изгребители във въздушната база се разтърсиха покрай нас, лейтенантът извика „Почакайте…!“

И отминаха назад.

Боже господи, помислих си аз. Жени, деца и мъже, влюбени и хлебари, актриси и музиканти, комедианти, доктори и библиотекари — лейтенантът щеше да ги избие всичките най-безпощадно, когато заповяда някой Президент. Кученца, птици, дървета, цветя и фонтани, книги, музеи и картини, той ще изгори и собствената си душа-чифт до смърт и нищо, което бихме му казали ние, няма да го спре. Той е аз , а не мога да го спра!

Лесли прочете мислите ми и ме хвана за ръка.

— Ричард, любими, чуй ме. Може би не сме могли да го спрем — каза тя. — Но може и да сме успели.

Лесли натисна лоста напред и Сийбърд се издигна в небето. На тридесетина метра над рисунката тя намали на крейсерска скорост и мина на хоризонтален полет.

Макар че летяхме в ясно небе над блеснали води, в кабината тегнеше тъмно и потискащо отчаяние, недоумението, че интелигентните човешки същества могат да бъдат въвлечени във война. Тази идея сякаш беше напълно нова за нас, досегашното мрачно примирение с гази възможност във всекидневния ни живот се разтърси от осъзнаването на безумието й.

— Пай — попитах аз накрая, — от всички места, на които бихме могли да кацнем върху тази рисунка, която води до безкрайността, защо избрахме точно това минало? Защо Лесли на пианото, а Ричард до изтребителя си?

— Не можете ли да отгатнете? — попита тя, като изгледа въпросително и двама ни.

Припомних си двете случки. Какво беше общото помежду им?

— Те и двамата бяха млади и отчаяни?

— Заради перспективата ли? — предположи Лесли. — И двамата бяха стигнали момент, когато се налага да си спомнят каква сила се съдържа в избора…

Пай кимна:

— И двамата сте прави.

— А целта на това пътешествие — казах аз — е да се научим да използуваме перспективата?

— Не, нямаше никаква цел — каза тя. — Вие попаднахте тук по случайно стечение на обстоятелствата.

— Не може да бъде! — възкликнах аз.

— Не вярвате ли в стечението на обстоятелствата? Тогава ще трябва да приемете, че отговорността да пристигнете на това място е ваша.

— Но аз със сигурност не бях навигаторът, за да дойдем тук… — казах аз и замълчах. Обърнах се да погледна Лесли.

Помежду си ние често се шегувахме, че Лесли, която няма никакъв усет за посоки на земята, във въздуха се ориентира много по-добре от мен.

— Аз бях навигаторът — каза тя и се усмихна.

— Тя си мисли, че се шегува — каза Пай, — но ти без нея нямаше да стигнеш тук, Ричард. Знаеш ли това?

Кимнах.

— В нашето семейство аз съм този, който се увлича по Извън-сетивни възприятия, пътешествия извън тялото и изживявания на границата на смъртта — казах аз. — Аз чета такива книги, изучавам ги страница по страница нощем. А Лесли почти не чете тези книги, но тя чете мисли, вижда бъдещето ни…

— Не е вярно, Ричард! Аз просто съм скептична и ти го знаеш! Винаги съм била скептична към тези твои Други Светове…