Рита Моналди - Печатът

Здесь есть возможность читать онлайн «Рита Моналди - Печатът» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Печатът: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Печатът»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Рита Моналди завършва класическа филология и специализира история на религиите, Франческо Сорти е специалист по музиката на XVII век. За да напишат своя бестселър, те отделят десет години за проучвания, довели до разкриването на една от най-ревниво пазените тайни в историята на човечеството.
Септември 1683 година. Турците са пред вратите на Виена. Съдбата на християнска Европа зависи от изхода на обсадата. Над Рим, сърцето на християнския свят, града, приютил Светия престол, е надвиснала заплаха от чума.
Един от гостите на странноприемницата „При оръженосеца“ умира при неизяснени обстоятелства. Обявена е карантина, вратите на странноприемницата са заковани от градските стражи, и постоянните й обитатели — хора от всякакви възрасти, с най-различен произход и професии, се превръщат в затворници. Един от посетителите, абат Мелани — таен агент на крал Луи XIV, се заема да изясни множеството загадки, в които са замесени по някакъв начин обитателите на странноприемницата. От какво е починал възрастният французин — от чума или от отрова? И кой е той всъщност? Какви сенки от миналото укриват останалите обитатели?
Абат Мелани тръгва по следите на една страшна тайна — през катакомбите на Рим, забранени астрологически печатници и кабинети на алхимици. Младият прислужник в странноприемницата става помощник на абата в неговите издирвания — така пред очите на наивното момче се разкрива драматичната тайна история на седемнайсети век, коварствата и интригите в кралските дворове на Европа. Пороците, омразата и амбицията на политиците се преплитат в пъстра картина на епохата — с търсенията на възвишени духове, с красотата на бароковата музика, с изяществото на литературата и поезията, въплътила надеждите и страховете на хората от онова преломно столетие.

Печатът — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Печатът», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Семейството на папата трупа богатства от кредити? — изненадах се. — Но как, като тъкмо папа Инокентий забрани на юдеите да работят като кредитори!

— Именно — беше загадъчният отговор на йезуита.

После побърза да ме отпрати с извинението, че трябва да прочете вечерната молитва. Понечи да стане от леглото.

— Наистина, още не съм свършил: трябва да ви сложа един компрес — възразих аз.

Легна отново, без да протестира. Изглеждаше замислен.

След като прехвърлих бележките на Кристофано, взех едно парче арсеник на кристали и го загърнах в къс фина коприна. Върнах се при йезуита и поставих лапата върху гърдите му. Трябваше да изчакам да засъхне, за да я навлажня отново два пъти с оцет.

— Все пак, за Бога, не обръщай внимание на всички тези злонамерени приказки, които се носят по адрес на папа Инокентий още от времето на Дона Олимпия — подхвана отново, докато се занимавах с операцията.

— Кои приказки?

— О, нищо, нищо — само отровна злоба. И по-силна от тази, която май е убила нашия беден дьо Муре.

После млъкна със загадъчно и, стори ми се, подозрително изражение.

Застанах нащрек. Защо йезуитът бе припомнил отровата, която вероятно беше умъртвила възрастния французин? Случайно ли бе сравнението каквото изглеждаше? Или тайнственият намек криеше нещо повече и може би имаше някаква връзка с подземията на „Оръженосеца“? Казах си, че съм глупак, но веднага тази дума — отрова — прокънтя отново в главата ми.

— Извинете, отче, какво възнамерявахте да кажете?

— По-добре е за теб да останеш в неведение — отряза той уж разсеяно.

— Коя е дона Олимпия? — настоях.

— Не ми казвай, че никога не си чувал да се говори за папесата — прошепна, като се обърна и ме погледна учудено.

— Папесата?

Тогава Робледа, облегнал се на лакът и с изражение на човек, който ми прави огромна услуга, започна да ми разказва едва чуто, че папа Одескалки бил направен кардинал от папа Инокентий X от рода Памфили преди около четиридесет години. Последният бе управлявал с голям блясък и великолепие, спомагайки да се забравят някои неприятни случки, разиграли се по времето на предходното папство, това на Урбан VIII от рода Барберини. И все пак някои — тук гласът на йезуита се понижи с още една октава — бяха забелязали, че между папа Инокентий X, от фамилията Памфили, и жената на брат му Олимпия Майдалкини, съществувала голяма симпатия. Говорело се (само клевети, за Бога!), че близостта между двамата била прекомерна и подозрителна, дори и при положение, че ставало дума за близки роднини, между които чувствата, топлотата и много други неща, каза той, хвърляйки ми светкавично изпитателен поглед, са напълно естествени. Папа Памфили давал на своята зълва такава свобода, че тя посещавала почти във всеки час на деня и нощта покоите му, навирала си носа в сделките му и даже се намесвала в държавните дела: уреждала аудиенции, раздавала привилегии, присвоявала си честта да взема решения от името на папата. Дона Олимпия определено не властвала със силата на привлекателността си, била даже особено отблъскваща, а по-скоро с невероятната сила на своя почти мъжки характер. Посланиците на чуждите държави постоянно й изпращали подаръци, давайки си ясна сметка за властта, която тя упражнявала пред Светия Престол. А пък папата бил слаб, мекушав, с меланхолична природа. Слуховете в Рим не спираха, и даже някой се бе подиграл с папата, изпращайки му един медальон с образа на братовата му жена в облекло на понтифекс, с тиара и всичко останало, а от другата страна — Инокентий X в женска премяна с игла и конец в ръка.

Кардиналите се разбунтували пред подобно непристойно положение, и успели да отдалечат жената за известно време, но накрая тя съумяла да се върне на мястото си и да бъде редом с папата чак до гроба, и то по доста особен начин: скрила от народа прехода на понтифекса към райските селения, за да има време да отмъкне всичко ценно от папските покои. Злощастното бездиханно тяло междувременно било оставено в една стая на плъховете, тъй като никой не се осмелявал да се погрижи за погребението му. В крайна сметка церемонията се състояла при явното безразличие на кардиналите и под проклятията и подигравките на простолюдието.

Дона Олимпия обичала да играе на карти. Разказват, че една вечер по време на весела сбирка на дами и кавалери на нейната маса, тя се намерила в компанията на някакъв млад духовник, който, след като всички останали конкуренти се били оттеглили от играта, с радост приел предизвикателството да се съревновава с дона Олимпия. Все още се говори, че около двамата се насъбрали много хора, за да присъстват на необичайния дуел. Повече от час двамата се сражавали, без да ги е грижа нито за времето, нито за парите, предоставяйки на присъстващите повод за огромно веселие; накрая на вечерта дона Олимпия се завърнала в къщи със сума, чийто точен брой никога не се разбрал, но всички твърдят, че била огромна. Същевременно се носи слух, че младият непознат; който всъщност държал почти винаги по-добри карти от тези на противницата си, любезно подредил нещата така, че, показвайки уж разсеяно картите си на един прислужник на дона Олимпия, да загуби всички решителни ръце, и то без (както благородството задължава) да позволи на някого да разбере това, най-малко пък победителката и дори посрещнал със завидно безразличие тежкото поражение. И така, малко след това, папа Памфили направи кардинал този духовник, който, обърни внимание, носел името Бенедето Одескалки. Облякъл пурпурните кардиналски одежди на зелената възраст от тридесет и четири години.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Печатът»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Печатът» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Печатът»

Обсуждение, отзывы о книге «Печатът» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.