Рита Моналди - Печатът

При това положение абатът решил да замине незабавно за Рим, за да разплете загадката. Възможностите били две: или вестта за присъствието на Фуке в Рим била истина (и това би излязло от границите на вероятностите, тъй като на всички бе известно, че старият главен интендант бе починал след дълго боледуване, след като е бил затворен в онази крепост в продължение на почти двайсет години); или пък бе лъжлива и тогава трябваше да се разбере дали някой, вероятно двоен агент, разпространява лъжливи слухове с цел да безпокои краля и двора, и да подпомага неприятелите на Франция.

Още веднъж забелязах как, докато разказваше тези тайни и невероятни случки, в очите на абат Мелани припламваше искрица на задоволство, самотно удовлетворение, мълчаливо сладострастие, задето можеше да ги разказва на мен, бедния прислужник, намиращ се в пълно неведение относно всякакви интриги, заговори и потайни държавни дела.

— Умря ли Колбер?

— Без съмнение е умрял, като се има предвид състоянието му. Но не и преди аз да замина.

В действителност Колбер, както щях да разбера по-късно, умрял на 6 септември, точно една седмица преди абат Мелани да ми разкаже за своето проникване в дома му.

— В очите на света той умря като победител — добави Ато след кратка пауза — изключително богат и могъщ. Закупи множество благороднически титли и длъжности за семейството си: брат му Шарл стана маркиз дьо Кроаси и държавен секретар на външните работи; друг негов брат, Едуар-Франсоа, получи титлата маркиз дьо Молеврие и генерал-лейтенант на кралската армия; синът му Жан-Батист стана не само маркиз дьо Сеньеле, но и държавен секретар на флотата. Без да броим останалите братя и синове, които насочи към блестящи военни и духовни кариери, и богатите бракове, уредени за трите дъщери, станали и трите херцогини.

— Но нали тъкмо Колбер бе предизвикал скандала, обвинявайки Фуке, че е прекалено богат и че е поставил свои хора навсякъде?

— Да, и после се опетни с най-безсрамен непотизъм. Обви кралството докрай с мрежа от свои шпиони както никой друг преди, преследваше и унищожаваше всички верни приятели на Главния интендант.

Знаех, че Мелани имаше предвид и собственото си изгнание от Париж.

— И не само това: Колбер натрупа богатство, оценено на повече от десет милиона ливри, относно чийто произход никой никога не е изказвал съмнения. А пък моят беден приятел Никола бе затънал в лични заеми, за да намери средства за Мазарини и войната срещу Испания.

— Хитър човек е бил господин Колбер.

— И безскрупулен — настоя Мелани. — Цял живот беше възхваляван заради своите големи държавни реформи, с които ще влезе, за жалост, в историята. Но всички ние в двора добре знаем, че ги открадна една след друга от Фуке — реформите при рентите и имотите, облекчението на кредитите, намаляването на данъците, големите манифактури, морската и колониалната политика. Не случайно се погрижи да изгори бързо всички писания на Главния интендант.

Фуке вече бил, обясни ми абатът, първият собственик на кораби и френски колонизатор, както и първият, който подел старата мечта на Ришельо да превърне атлантическия бряг и залива Морбиан в център на икономическо и морско съживяване на кралството. Той, вече ръководил победоносната война срещу Испания, беше човекът, който откри и организира тъкачите от село Менси, от което Колбер после направи манифактурите за гоблени.

— От друга страна в очите на света бързо стана ясно, че тези реформи не бяха негова идея. Цели двайсет и две години Колбер беше Генерален Контрольор, по-скромно име, с което той, за да се понрави на краля, беше прекръстил длъжността на Главен интендант, официално отменена. Фуке пък бе останал на власт само осем години. И в това беше проблемът: докато можеше, Змията повтаряше стъпките на своя предшественик и успехът му се бе усмихнал. След това обаче трябваше да продължи сам този проект за реформи, който бе изтръгнат от Фуке при ареста му. Оттук нататък за Колбер нещата се превърнаха във върволица от грешни ходове: в индустриалната и търговската политика, където нито благородниците, нито буржоазията му гласуваха доверие, както и в морската политика, където нито една от корабните компании под негов флаг не бе просъществувала дълго, и нито една не бе успяла да отнеме господството на англичаните или на холандците.

— А Всехристиянският крал нищо ли не забелязваше?

— Кралят ревниво крие промените в мнението си; но изглежда, че веднага след като лекарите обявиха Колбер за безнадежден случай, той е започнал поредица от консултации, за да избере негов наследник и направил списък от имена на министри, по характер и образование доста различни от Колбер. Някой изтъкнал този факт, а негово величество отговорил: „Избрах ги именно заради това.“