Рита Моналди - Печатът

— Не само тази, момче! Някои видове търговия носят със себе си безкрайни рискове.

Искаше ми се да го попитам какво има предвид, но отварата вече беше готова и Кристофано ми каза да я занеса на Бреноци в стаичката му на втория етаж. Следвайки препоръките на лекаря, посъветвах венецианеца да вдишва с широко отворена уста все още горещите пари: след това лечение, челюстта му щеше да го боли доста по-малко или болката изобщо щеше да премине. Накрая Бреноци трябваше да остави тенджерката пред вратата си, за да мога да я прибера обратно. Благодарение на болките, неговите приказки ми бяха спестени. Така можех да се върна незабавно в кухнята, за да продължа разговора с лекаря, преди той да се прибере в стаята си. Там обаче, за съжаление, намерих абат Мелани.

Постарах се да скрия разочарованието си. Моментите, прекарани с Клоридия, завършили в тревожната гледка на обезобразената й китка, а и нейната странна реч срещу търговците, ме караха да чувствам отчаяна нужда да продължа да разпитвам Кристофано. Лекарят обаче, придържайки се към своите собствени разписания, предпазливо се беше прибрал в стаята си, без да изчака моето завръщане. А сега се беше появил и Ато Мелани, за да измъчва допълнително мислите ми. Заварих го да ровичка безгрижно в килера. Казах му, че нарушаването на лекарските нареждания поставя всички ни в опасност и че е мой дълг да осведомя Кристофано, че, освен това, часът за вечеря все още не беше дошъл, и че без друго след малко щях да заема със задачата да задоволя апетита на господа наемателите, ако само (и хвърлих един многозначителен поглед на филията хляб, която Мелани държеше в ръка) можех да разполагам свободно с килера.

Абат Мелани се опита да прикрие неудобството си и отвърна, че ме бил търсил, за да ми каже някои неща, които го бяха накарали да се замисли, но аз веднага го пресякох и му казах, че вече ми е омръзнало да му обръщам внимание, след като всички се намирахме в очевидна и тежка опасност, а аз все още не знаех какво искаше и търсеше той, и че нямах намерение да се захващам с дела, чиято цел не разбирах, и че за него бе настъпил моментът да даде обяснения и да разсее всички съмнения, тъй като бях чул някои подозрителни коментари по негов адрес и, че преди да му бъда в услуга, изисквах задоволителни обяснения.

Срещата с Клоридия като че ли ми беше вдъхнала нови, свежи сили, тъй като дръзкото ми словоизлияние явно свари неподготвен абат Мелани. Той се показа изненадан, че някой в странноприемницата мислеше, че може да засяга честта му, без да си плати за това, и не много убедително ме подкани да споделя името на този, който се бе осмелил да го стори.

После се закле, че в никакъв случай нямал намерение да злоупотребява с моите услуги и показа огромно удивление: нима не си спомнях вече, че двамата заедно се опитвахме да открием кой бе неизвестният крадец на ключовете на Пелегрино и на моите перлички? И че, даже още преди това, трябваше спешно да се разбере дали всички събития имаха нещо общо с убийството на синьор дьо Муре и накрая — по какъв начин се свързваше всичко (ако наистина съществуваше някаква връзка) с инцидентите, случили се на моя господар и на младия Бедфорд? Не се ли боях вече, упрекна ме той, за живота на всички нас?

Независимо от уверената му реч, забелязвах, че абатът е притеснен.

Вдъхновен от успеха на изненадващата ми атака, аз го прекъснах нетърпеливо и все още с образа на Клоридия в сърцето, изисках от Мелани незабавни обяснения относно неговото пристигане в Рим и истинските му намерения.

Докато усещах как кръвта ми пулсира силно в слепоочията и мислено бършех потта от челото си, избила поради дързостта на тези настоявания, едва удържах учудването си от реакцията на абат Мелани. Той, вместо да отблъсне нахалните претенции на един прост прислужник, внезапно смени изражението си и любезно ме покани да седна с него в един ъгъл на кухнята, за да даде задоволителен отговор на основателните ми възражения. След като се настанихме, абатът започна да ми описва поредица от обстоятелства, които, макар и близки до измислицата, трябва в светлината на последвалите събития да считам за верни или за прекалено правдоподобни, и които ще се постарая следователно да опиша с колкото може по-голяма точност.

Абат Мелани започна да разказва, че в последните дни на току-що изтеклия август Колбер паднал тежко болен, изпадайки за кратко време в агония, и всички се страхували, че смъртта щяла да настъпи много скоро. Както става в подобни случаи, сиреч когато един държавник, пазител на множество тайни, се приближава към края на земния живот, жилището на Колбер в квартала „Ришельо“ внезапно се бе превърнало в прицел на най-разнообразни посещения, някои невинни, други съвсем не. Между последните било и това на самия Ато, който, благодарение на отличните препоръки, с които разполагаше лично пред Негово Всехристиянско Величество, успял да се промъкне без особени трудности в дома на неговия министър. Там постоянното влизане и излизане на лица от двора, които идвали да окажат почит към умиращия (или просто отбелязвали присъствие), позволило на абата да се шмугне в един малък салон и, избягвайки вече безразличната охрана, да се вмъкне в личните покои на господаря на дома. Тук всъщност рискувал цели два пъти да бъде изненадан от прислугата, докато се криел зад една завеса и после под една маса.