Рита Моналди - Печатът

Прислужниците на Колбер, тъй като не чули абат Мелани да влиза в стаята на болния, започнали да го търсят. Врата се затворила, слугата се върнал обратно по коридора. Абат Мелани излязъл в пълна тишина и се отправил, без да губи време, към изхода. Там поздравил един паж с непринудена усмивка: „Скоро ще оздравее“, казал той, гледайки го право в очите, докато излизал навън.

През следващите дни не се разнесъл никакъв слух за изчезването на свитъка и абатът успял да го прочете в пълно спокойствие.

— Простете, синьор Ато — прекъснах го аз, — но как разбрахте кой беше точният хартиен лъч за вмъкване в процепа?

— Много просто. Всички вече употребени хартиени звезди имаха следи от масло все на един и същи лъч. Огромна грешка бе от страна на Змията да ги остави там. Очевидно в последно време сетивата му вече бяха започнали да се замъгляват.

— А защо тайното чекмедженце не се е отворило веднага?

— Наивно си бях представил някакъв прост механизъм — въздъхна Ато, — който щеше да се задейства веднага, щом дъното на процепа се докоснеше с правилния ключ, сиреч с хартиения лъч вмъкнат под определен ъгъл. Но бях подценил френските майстори-дърводелци, способни да изобретяват механизми, все по-достойни за възхищение. Всъщност (именно за това имаше голямо значение да се използва деликатен материал като тези листа от най-качествена хартия) ставаше дума за многобройни и свръхчувствителни метални механизми, поставени не на самото дъно, а по дължината на последната линия на процепа, които само едно бавно докосване от двете страни би успяло да задейства в съвършена последователност.

Мълчах, обзет от възхищение.

— Трябваше да го разбера веднага — завърши Ато с гримаса. — Използваните звезди в действителност бяха почернени не точно на върха на лъчите им, а по тяхната дължина.

Инстинктът му не го бе разочаровал: в ръцете му попаднали, по негови думи, сведения за един от най-необикновените случаи. В плика с изображението на Змията имало кореспонденция на латински език, изпратена от Рим от някакъв непознат, за когото Мелани, съдейки по стила и други подробности, заключил, че със сигурност е духовно лице. Хартията била пожълтяла и явно датирала отпреди много години. В писмата се намеквало за секретни сведения, които самият доносник съобщил преди това на получателя. Последният, както се разбираше от плика, бил господин Главният интендант на финансите Никола Фуке.

— А защо писмата са били у Колбер?

— Вече ти казах, както ще си спомниш, че при ареста, а и през следващите дни бяха конфискувани всички документи и кореспонденцията на Фуке, било по лични, било по държавни дела.

Езикът на мистериозния прелат бил толкова закодиран, че за Мелани било невъзможно да разбере дори от какъв характер беше тайната, за която се намеквало. Забелязал между другото, че едно от писмата започваше с любопитното mumiarum domino 57 57 до господаря на мумиите (лат.) — (Бел.прев.) , но не успял да намери никакво обяснение на тази фраза.

Но най-интересната част от разказа на абат Мелани все още предстоеше. Тук разказът придобиваше оттенъка на невероятното. Пликът, който Ато беше открил поставен на видно място върху писалището, съдържал съвсем скорошна кореспонденция, която поради болестта си Колбер все още не бе успял да прочете. Освен няколкото незначителни съобщения, имало две писма от Рим, писани през юли тази година, адресирани почти със сигурност (както се подразбирало от почтителните обръщения) лично до Колбер. Подателят изглежда бил доверено лице на министъра и споменавал за появата на катеричката в града върху „arbor caritatis“ 58 58 дървото на милосърдието (лат.) — (Бел.прев.) .

— Тоест…

— То е ясно. Катеричката е животинчето от герба на Фуке, а „дървото на милосърдието“ не може да е друго, освен „града на милосърдието“, сиреч Рим. В действителност според информатора бившият Главен интендант е бил забелязан и проследен цели три пъти: близо до едно място, наречено „пиаца Фиамета“, в околностите на църквата „Санто Аполинаре“ и на пиаца Навона. Трите места, ако не греша, се намират в Свещения град.

— Но това не е възможно — възразих аз. — Нали Фуке е умрял в затвора, в…

— В Пинероло, да, със сигурност, и то преди цели три години, издъхна в ръцете на сина си, комуто бе дадено разрешение да го види в последния му час. И въпреки всичко писмата на доносника на Колбер, макар и шифровани, говореха ясно — бил е тук, в Рим, преди малко повече от месец.