Рита Моналди - Печатът

— Значи Колбер е умрял в немилост?

— Нека не преувеличаваме. Бих казал по-скоро, че цялата му служба бе белязана от постоянните изблици на гняв на краля. Колбер и Лувоа, министърът на войната, двамата държавници, от които французите най-много се страхуваха, трепереха и ги избиваше пот всеки път, когато кралят ги викаше на съвет. Те се радваха на доверието на монарха, но бяха и първите му роби. Колбер трябва бързо да бе разбрал колко бе трудно да заемеш мястото на Фуке и да си изложен като него на постоянни искания за пари от страна на краля, за войни и балети.

— Как успя да се справи?

— По най-удобния начин. Змията започна да насочва в ръцете на един-единствен човек — монарха — всички богатства, които дотогава принадлежаха на малцина. Премахна безброй длъжности и пенсии, с една дума, лиши от всякакъв частен лукс Париж и кралството, и всичко свърши в съкровищниците на короната. Що се отнася до народа, то този, който преди гладуваше, сега умираше от глад.

— Колбер стана ли толкова могъщ, колкото беше Фуке?

— Момче, той стана много по-могъщ. Никога, ама никога моят приятел Никола не бе разполагал със свободата, от която се възползваше неговият наследник. Ръцете на Колбер стигаха навсякъде, намесвайки се в сфери, останали напълно извън възможностите на Фуке, който освен всичко останало имаше лошия късмет да работи почти винаги по време на война. При това пасивът, който Змията остави, е по-голям от този, заради който Фуке беше набеден за съсипването на държавата, тъкмо той, който се съсипа заради държавата.

— Никой ли не обвини Колбер?

— Скандали имаше всякакви. Като например този, че в единствения случай на сечене на фалшиви монети във Франция през последните няколко века, бяха замесени всички хора на Змията, даже и племенникът му. Също така разграбването и незаконната търговия с дърво от Бургундия, или безотговорното разхищение на нормандските гори, в което бе замесен и най-близкият човек на Колбер, Берие — същият, който бе подправил документите в процеса срещу Фуке. Все измами с цел да натрупа пари за семейството си.

— Щастлив живот, значи.

— Не бих казал. Съществуването му премина в постоянния стремеж да изглежда неподкупен, натрупвайки огромно състояние, на което никога не успя да се зарадва. Страдаше от безмерна и неутихваща завист. Винаги трябваше да се поти като вол, за да измъдри някоя идейка, която да не е за изхвърляне. Жертва на своята мания за власт, пое контрола на всички държавни сектори, прекарвайки живота си в своя кабинет. Никога не прекара нито час за собствено удоволствие и при все това народът го мразеше. Всеки ден търпеше най-безумните изблици на гняв на владетеля. Беше осмиван и ненавиждан заради невежеството си. Именно последните две неща най-накрая го докараха до смъртта.

— Какво искате да кажете?

Абатът се усмихна със задоволство:

— Знаеш ли какво доведе Колбер до смъртния одър?

— Бъбречна криза, нали казахте.

— Точно така. И знаеш ли защо? Кралят, разярен от последната му глупост, го бе повикал и го обсипал с обиди и оскърбления.

— Някаква грешка в администрацията?

— Много повече. За да подражава на компетентността на Фуке, Колбер се бе натоварил с изграждането на едно ново крило на двореца Версай, налагайки собствените си виждания на строителите. Последните не успяха да го убедят в рисковете от безотговорната му намеса.

— Но как — Фуке е бил в затвора преди три години, а Колбер все още е бил потиснат от мисълта за него?

— Докато Главният интендант беше жив, макар и погребан в Пинероло, Колбер живееше в постоянен страх, че един ден кралят ще го върне на мястото му. Когато Фуке умря, душата на Змията остана потисната от спомена за неговия предшественик, много по-блестящ, гениален, образован, обичан и уважаван. Колбер имаше много деца, здрави и силни: на всички раздаде богатства, имаше огромна власт, докато семейството на неговия противник беше прокудено от столицата и осъдено да се бори безкрайно с кредиторите. Но мислите на Змията не можеха да се откъснат от онова единствено изначално поражение, нанесено му от майката природа, която с презрение му бе отказала своите дарове, за да ги раздаде щедро на неговия противник Фуке.

— Какво стана със строежа във Версай?

— Новото крило рухна и целият двор се смя. Кралят се разбесня яростно пред Колбер, който, съсипан от унижението, получи мъчителни спазми. След дни, изпълнени с мъки и страдания, пристъпите го доведоха до агония.