Рита Моналди - Печатът

Тръгнаха по стълбите и слязоха в преддверието. Не чухме обаче да се отваря входната врата на къщата: със сигурност, прошепна ми Ато, Дулчибени се връщаше „При оръженосеца“ по подземния път, единствения възможен, заради стражите, който бдяха ден и нощ пред „Оръженосеца“.

След малко Тиракорда изкачи стълбището и отиде на втория етаж. Намирахме се във възможно най-непроницаем мрак. С огромна предпазливост слязохме в кухнята и оттам в конюшнята. Готвехме се да преследваме Дулчибени.

— Няма никаква опасност: както и Стилоне Приазо, той няма да ни избяга — прошепна Ато.

Нещата обаче се развиха по съвсем различен начин. Много скоро, в участък D зърнахме светлината от светилника на Дулчибени. Благородникът от Фермо, с тежкото си и едро телосложение, напредваше с умерени крачки. Изненадата дойде на пресечката с прохода С : вместо да завие надясно, в посока на „Оръженосеца“, Дулчибени продължи наляво.

— Не е възможно — каза ми с жестове абат Мелани.

Продължихме да вървим известно време, докато стигнахме недалеч от водното течение, което прекъсваше галерията. По-нататък цареше мрак: като че ли Дулчибени беше загасил светилника. Така не ни беше останал никакъв ориентир и пристъпвахме слепешката.

Забавихме крачка, страхувайки се да не се сблъскаме с преследвания, и наострихме уши. Чуваше се само шумоленето на подземната река — решихме да продължим.

Абатът се спъна и падна, за щастие без последствия.

— По дяволите, дай ми проклетия светилник — изруга той.

Запали нашия светлинен източник и двамата останахме смаяни. На няколко крачки от нас завършваше галерията, пресечена от водното течение. Дулчибени бе изчезнал.

— Откъде да започнем? — каза сприхаво абат Мелани, опитвайки се да постигне някакво логическо подреждане на последните събития. Изложих накратко всичко, което бяхме узнали.

Помпео Дулчибени бе посещавал неведнъж дома на Джовани Тиракорда, лекар на папата и негов земляк от Фермо, за да обсъжда разни загадъчни неща, в чийто смисъл не бяхме успели да проникнем. Тиракорда беше задавал объркани въпроси за братя и сестри, стопанства, четири числа и бе употребявал други неразбираеми изрази.

Освен това Тиракорда се грижеше за някакъв пациент, който изглежда му създаваше известни притеснения, когото обаче той се надяваше да може да възвърне съвсем скоро към добро здраве.

Големи новости бяхме узнали за Помпео Дулчибени: той имаше (или, по неговите думи, бе имал) дъщеря на име Мария. Майката била робиня, чиито следи той много скоро беше изгубил — жената е била продадена.

Момиченцето на Помпео Дулчибени е било отвлечено, по неговите думи, от някой си Хюигенс, дясна ръка на някакъв човек на име Ферони (име, което всъщност ми звучеше познато), който изглежда му е помагал в това начинание. Дулчибени не бе успял да се противопостави на отвличането и смяташе, че девойката вече е мъртва.

— Значи, много е възможно — отбелязах със съчувствие — жената, с която Дулчибени си въобразяваше, че общува по време на излиянията си, бедничкият, да е изгубената му дъщеря.

Но абатът вече не ме слушаше.

— Франческо Ферони — измърмори той. — Познавам го по име: забогатял е от търговията с роби за испанските колонии на Новия свят, а после се е върнал във Флоренция на служба при Великия херцог Козимо.

— Значи търговец на негри.

— Да, изглежда не е човек с много скрупули — във Флоренция се разказват много лоши неща за него. Сега си спомням, именно за него и за оня Хюигенс се носеше една доста смехотворна историйка — каза Ато с тънка усмивка. — Ферони се бе вманиачил да се сроди с някой флорентински благородник, а пък неговата щерка и наследница буквално се беше поболяла от любов по този Хюигенс. Проблемът беше в това, че Хюигенс бе довереният човек на Ферони и сключваше за негова сметка всички най-важни и деликатни сделки.

— Какво се случи? Ферони го изгонил?

— Какво ти изгонил! Старият търговец не искаше и не можеше да се лиши от него. Така Хюигенс продължи да работи във фамилното предприятие, докато Ферони се мъчел всячески да задоволи, благодарение на собствената си власт, всеки каприз на своя млад помощник — за да го отдалечи от дъщеря си, му осигуряваше всяка жена, която онзи пожелаеше. Даже и най-скъпите.

— И как свърши всичко?

— Не знам, това не ни интересува. Но предполагам, че горката дъщеричка на Дулчибени е попаднала някак пред очите на Хюигенс и Ферони — въздъхна Ато.