Рита Моналди - Печатът

Ненадейно ме обзе погнуса. Тази оргия от съвкупления ме беше замаяла. В предизвикващата гадене плетеница от бракове между чичовци, племенници, свекърви, снахи и братовчеди имаше нещо чудовищно. След като открих, че Дулчибени говореше на огледалото, не бях слушал с голямо внимание. Но най-накрая мрачната му, зловеща реч ме бе едновременно заинтригувала и отвратила.

Дулчибени впрочем, крайно превъзбуден и почервенял, бе замлъкнал с поглед, зареян в пространството, сякаш надигащият се гняв задушаваше гласа му.

— Помни — успя най-накрая да измънка той, обръщайки се от ново към несъществуващата си събеседница — Франция, Испания, Австрия, Англия и Холандия — страни от векове населявани от враждуващи народи, сега са поробени от властта на едно-единствено племе без род и вяра. Хора с кръв autadelfos 116 116 (гр.) самобратска; думата е от мъжки род, тъй като от същия род е „кръв“ на италиански — (Бел.прев.) , кръв, два пъти сестра на самата себе си, както при синовете на Едип и Йокаста. Кръв, чужда на историята на който и да е народ, но която диктува историята днес на всички народи. Кръв без род и вяра. Предателска кръв.

Лайняни буламачи — озовал се в кухнята, си спомних, че с тези думи Помпео Дулчибени беше окачествил моите кулинарни усилия, гарнирани със скъпоценната канела.

Възстановил се от отвращението, което гръмогласните и самотни разсъждения на Дулчибени бяха предизвикали в мен, сега се сетих за гаденето, което неволно аз самият бях пораждал досега в стомасите на наемателите на странноприемницата. Реших да поправя нещата.

Слязох в килера. Отидох чак до подземния етаж, доста надолу, и там прекарах, мисля, повече от час, като едва не настинах поради хапещия студ, който владееше винаги на това място. Разучих подробно това пространство с невъзможно нисък таван, като разгледах с помощта на лампата и най-скришните му ъгли — там, където никога досега не се бях спирал и не бях тършувал — най-високите им полици и дупките с пресован сняг почти до дъното му. В едно просторно пространство, скрито зад редици мехове с вино, зехтин и всякакви сортове боб, леща и сушени семена, захаросани плодове, зеленчуци в глинени съдове и чували с макарони, лазаня и бисквити, под късове зебло, или на хладно сред снега, бяха складирани всякакви меса — осолени, пушени, сушени или запечатани в глинени съдове. Там синьор Пелегрино беше скътал на съхранение, подобно на ревнив любовник, пресни езици в сос и малки прасенца-сукалчета, месо от различни животни — момици от елен и козленце; шкембета; крачета, дробчета и мозъчета от таралежи; кравешки и кози цицки; езици от нерез и глиган; овчи и кози бутове; бъбрек, лапи и врат от мечка; бутове, врат и филе от сръндак.

Открих и късове заешко, глухари, варени пилци, див пуяк, пилета, врабци, диви гълъбици, фазани и фазанчета, сиви яребици и кокошки, бекаси, пауни, гъски и диви патици, гъсоци, кралски бекасини, пъдпъдъци, гургулици, дроздове, лещарки, косове, лястовички, прелетничета, кипърски и корсикански черноглавки.

Представих си със силно туптящо сърце как щеше да ги приготви моят господар: варени, запечени, в супи, в яхнии, на шиш, пържени, във фини баници и пайове, на скара, в бульони, на хапки, в солени торти, със сосове, с оцети, с плодове и други украси.

Привлечен от мириса на пушено и сухи водорасли, се впуснах още по-дълбоко в разследванията си; и под още пресован сняг и зебло открих, както и очаквах, запечатани в делви или окачени на малки връзки и в мрежички с кукички, открих: морски игли, кръгли мидички, черни миди, кефали, щуки, охлюви, раци, омари, калмари, лесрери, лангусти, стриди, скариди, обикновени мидички, мерлузи, барбуни, каракуди, филета от риба-меч и хек, сепии, калкан, скумрия, змиорки, морски звезди и таралежи, акула, цаца, моруни, аншоа, чирози, попчета, хамсии, сомове, шарани, херинги, костенурки и рапани.

Насред цялата тази Божия благодат, все повече си давах сметка с какво количество свежи храни ни зареждаха доставчиците всеки път, щом блъснеха вратата на задния вход. По-голямата част от запасите бях виждал само мимоходом при всеки (за жалост рядък) сгоден случай, в който моят господар ми беше възлагал да извадя продукти от килера, и после, когато ми се бе налагало да придружавам долу Кристофано.

Обзе ме едно съмнение — кога и на кого смяташе Пелегрино да поднесе толкова храни? Може би се надяваше да подслони едно от онези пищни пратеничества от арменски епископи, които, както все още се разказваше сред съседите, били гордостта на „При оръженосеца“ по времето на синьора Луиджа, мир на праха й? Заподозрях, че моят господар, преди да го изгонят от мястото на помощник-резач на месо, ловко се бе възползвал от подземието на кардинала относно зарежданията.