Рита Моналди - Печатът

Здесь есть возможность читать онлайн «Рита Моналди - Печатът» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Печатът: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Печатът»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Рита Моналди завършва класическа филология и специализира история на религиите, Франческо Сорти е специалист по музиката на XVII век. За да напишат своя бестселър, те отделят десет години за проучвания, довели до разкриването на една от най-ревниво пазените тайни в историята на човечеството.
Септември 1683 година. Турците са пред вратите на Виена. Съдбата на християнска Европа зависи от изхода на обсадата. Над Рим, сърцето на християнския свят, града, приютил Светия престол, е надвиснала заплаха от чума.
Един от гостите на странноприемницата „При оръженосеца“ умира при неизяснени обстоятелства. Обявена е карантина, вратите на странноприемницата са заковани от градските стражи, и постоянните й обитатели — хора от всякакви възрасти, с най-различен произход и професии, се превръщат в затворници. Един от посетителите, абат Мелани — таен агент на крал Луи XIV, се заема да изясни множеството загадки, в които са замесени по някакъв начин обитателите на странноприемницата. От какво е починал възрастният французин — от чума или от отрова? И кой е той всъщност? Какви сенки от миналото укриват останалите обитатели?
Абат Мелани тръгва по следите на една страшна тайна — през катакомбите на Рим, забранени астрологически печатници и кабинети на алхимици. Младият прислужник в странноприемницата става помощник на абата в неговите издирвания — така пред очите на наивното момче се разкрива драматичната тайна история на седемнайсети век, коварствата и интригите в кралските дворове на Европа. Пороците, омразата и амбицията на политиците се преплитат в пъстра картина на епохата — с търсенията на възвишени духове, с красотата на бароковата музика, с изяществото на литературата и поезията, въплътила надеждите и страховете на хората от онова преломно столетие.

Печатът — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Печатът», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Разбърка пак табакерата и я поднесе до носа си. Всмръкна с умопомрачителен бяс, като че ли дълго време е бил принуден да се лишава от тютюна. После отново поде пледоарията; междувременно лицето му бе посиняло, а гласът му — прегракнал:

— Една друга сестра на Чарлз II стана жена на братовчед му, брата на Луи XIV. И те също смесиха кръвта си.

Спря се, разтърсен от силна кашлица, като си покри устата с кърпичката, сякаш му беше зле и се опря на шкафа.

— Но да се обърнем към Виена — започна отново Дулчибени с леко задъхан глас. — Френската династия на Бурбоните и испанската на Хабсбургите са четири и шест пъти братовчеди на австрийските Хабсбурги. Майката на император Леополд I Австрийски е сестра на Луи XIV. Но тя е също така сестра на бащата на жена му Мария Тереза, крал Филип IV Испански, и е дъщеря на сестрата на бащата на своя съпруг, починалия император Фердинанд III. Сестрата на Леополд I се ожени за чичо си по майчина линия, тоест все същия Филип IV от Испания. А Леополд I се ожени за племенницата си Мария Тереза, дъщеря на същия Филип IV и сестра на жената на Луи XIV. Следователно кралят на Испания е чичо, зет и свекър на императора на Австрия. Значи три владетелски фамилии са размесили хиляда пъти една и съща кръв!

Гласът на Дулчибени бе станал по-висок, а погледът му — все по-налудничав.

— Какво ще кажеш? — извика той внезапно. — Приятно ли ще ти е да бъдеш леля и снаха на зет си?

И помете яростно малкото предмети, сложени върху шкафа (книга и свещ), запращайки ги към стената и на пода. В стаята настъпи тишина.

— Но винаги ли е било така? — измънка най-накрая женският глас.

Дулчибени се върна към обикновеното си строго поведение и доби саркастично изражение:

— Не, скъпа моя — подхвана той с поучителен тон. — В далечни времена владетелите си подсигуряваха наследници, женейки дечицата си за най-отбраната феодална аристокрация във владенията си. Всеки нов крал бе най-истинска есенция от най-благородната кръв на собствената си земя: във Франция кралят беше най-истинският французин сред французите.

И точно в този момент, поради силното си любопитство изгубих равновесие и бутнах вратата. Само по чудо успях да се задържа за рамката и да не рухна напред. Така че пролуката се бе разширила съвсем малко. Дулчибени не беше чул нищо. Изпотен и треперещ от страх, хвърлих един поглед вдясно от благородника, там; където трябваше да се намира жената.

Трябваше да изминат доста минути, за да се съвзема от изненадата — вместо някаква човешка фигура, видях само едно огледало на стената. Дулчибени си говореше сам.

В следващите мигове положих още по-големи усилия да изслушам този неистов изблик на гняв спрямо крале, принцове и императори. Слушах един луд! С кого ли си представяше, че говори Дулчибени?

Може би, помислих си тогава, беше обладан от спомена за някой скъп покойник, сестра или съпруга. Споменът трябваше да е доста мъчителен, след като го вдъхновяваше за подобно тъжно и тревожно представление. Изпитах вина, задето бях наблюдавал това лично и самотно страдание, сякаш се бях промъкнал подобно на крадец. Забелязах, че когато се бях опитал да го накарам да сподели своите наблюдения по тези въпроси, Дулчибени се беше въздържал. Бе предпочел, най-вероятно, компанията на един мъртвец пред тази на живите.

— И после? — поде благородникът, имитирайки гласче на девойка с невинен и стеснителен тон.

— И после, после… — тросна се Дулчибени. — После победи жаждата за господство, която ги накара всички до един да се сродят с останалите световни владетели. Вземи австрийската династия. Днес нейната разкапана кръв опетнява гробниците на славните предци — Албрехт Мъдрия, Рудолф Великодушния, после Леополд Храбрия и сина му Ернст I Железния, до Албрехт Търпеливия и Албрехт Славния. Кръв, която още преди три века започна да се разлага, докато създаде нещастния Фридрих с Празните джобове, и после Фридрих с Дебелата устна и синът му Максимилиан I, умрели позорно от преяждане с пъпеши. Именно от тези двамата начева нездравото желание да се обединят всички граничещи хабсбургски владения, които Леополд Храбрия така мъдро бе споделил с брат си. Ставаше дума за земи, които не можеха да съжителстват заедно — сякаш някой обезумял хирург бе решил да насили в едно и също тяло три глави, четири крака и осем ръце. За да задоволи жаждата си за земи, Максимилиан I се жени цели три пъти: неговите жени му носят в зестра Нидерландия и провинция Франк-Кенте, но също и чудовищната брадичка, която обезобразява потомците му. Синът му Филип Хубави, през кратките си 28 години живот, присъединява към владенията си Испания, като се жени за Хуана Лудата, дъщеря и наследница на Фердинанд Арагонски и Изабела Кастилска и майка на Карл V и Фердинанд I. Карл V увенчава и същевременно проваля плана на дядо си Максимилиан I — абдикира и разделя кралството, над което слънцето никога не залязва, между сина си Филип II и брат си Фердинанд I. Разделя владенията си, но не успява да раздели кръвта — у наследниците проявите на лудост вече са неудържими, братът иска сестрата, а и двамата желаят да се свържат плътски със собствените си деца. Синът на Фердинанд I, Максимилиан II, император на Австрия, се жени за сестрата на баща си и така от неговата съпруга-леля му се ражда една дъщеря, Анна Мария Австрийска, която се омъжва за Филип II, крал на Испания, неин чичо и братовчед, доколкото е син на Карл V; от този злополучен брак се ражда Филип III, крал на Испания, който се жени за Маргарита Австрийска, дъщеря на брата на дядо му Максимилиан II, която ражда бъдещия крал Филип IV и Мария Анна Испанска, която се омъжва за Фердинанд III, император на Австрия, неин кръвен братовчед, защото е син на брата на майка й. Така идва на бял свят сегашният император Леополд I Австрийски и сестра му Мария Анна…

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Печатът»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Печатът» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Печатът»

Обсуждение, отзывы о книге «Печатът» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.