Рита Моналди - Печатът

Разбърка пак табакерата и я поднесе до носа си. Всмръкна с умопомрачителен бяс, като че ли дълго време е бил принуден да се лишава от тютюна. После отново поде пледоарията; междувременно лицето му бе посиняло, а гласът му — прегракнал:

— Една друга сестра на Чарлз II стана жена на братовчед му, брата на Луи XIV. И те също смесиха кръвта си.

Спря се, разтърсен от силна кашлица, като си покри устата с кърпичката, сякаш му беше зле и се опря на шкафа.

— Но да се обърнем към Виена — започна отново Дулчибени с леко задъхан глас. — Френската династия на Бурбоните и испанската на Хабсбургите са четири и шест пъти братовчеди на австрийските Хабсбурги. Майката на император Леополд I Австрийски е сестра на Луи XIV. Но тя е също така сестра на бащата на жена му Мария Тереза, крал Филип IV Испански, и е дъщеря на сестрата на бащата на своя съпруг, починалия император Фердинанд III. Сестрата на Леополд I се ожени за чичо си по майчина линия, тоест все същия Филип IV от Испания. А Леополд I се ожени за племенницата си Мария Тереза, дъщеря на същия Филип IV и сестра на жената на Луи XIV. Следователно кралят на Испания е чичо, зет и свекър на императора на Австрия. Значи три владетелски фамилии са размесили хиляда пъти една и съща кръв!

Гласът на Дулчибени бе станал по-висок, а погледът му — все по-налудничав.

— Какво ще кажеш? — извика той внезапно. — Приятно ли ще ти е да бъдеш леля и снаха на зет си?

И помете яростно малкото предмети, сложени върху шкафа (книга и свещ), запращайки ги към стената и на пода. В стаята настъпи тишина.

— Но винаги ли е било така? — измънка най-накрая женският глас.

Дулчибени се върна към обикновеното си строго поведение и доби саркастично изражение:

— Не, скъпа моя — подхвана той с поучителен тон. — В далечни времена владетелите си подсигуряваха наследници, женейки дечицата си за най-отбраната феодална аристокрация във владенията си. Всеки нов крал бе най-истинска есенция от най-благородната кръв на собствената си земя: във Франция кралят беше най-истинският французин сред французите.

И точно в този момент, поради силното си любопитство изгубих равновесие и бутнах вратата. Само по чудо успях да се задържа за рамката и да не рухна напред. Така че пролуката се бе разширила съвсем малко. Дулчибени не беше чул нищо. Изпотен и треперещ от страх, хвърлих един поглед вдясно от благородника, там; където трябваше да се намира жената.

Трябваше да изминат доста минути, за да се съвзема от изненадата — вместо някаква човешка фигура, видях само едно огледало на стената. Дулчибени си говореше сам.

В следващите мигове положих още по-големи усилия да изслушам този неистов изблик на гняв спрямо крале, принцове и императори. Слушах един луд! С кого ли си представяше, че говори Дулчибени?

Може би, помислих си тогава, беше обладан от спомена за някой скъп покойник, сестра или съпруга. Споменът трябваше да е доста мъчителен, след като го вдъхновяваше за подобно тъжно и тревожно представление. Изпитах вина, задето бях наблюдавал това лично и самотно страдание, сякаш се бях промъкнал подобно на крадец. Забелязах, че когато се бях опитал да го накарам да сподели своите наблюдения по тези въпроси, Дулчибени се беше въздържал. Бе предпочел, най-вероятно, компанията на един мъртвец пред тази на живите.

— И после? — поде благородникът, имитирайки гласче на девойка с невинен и стеснителен тон.

— И после, после… — тросна се Дулчибени. — После победи жаждата за господство, която ги накара всички до един да се сродят с останалите световни владетели. Вземи австрийската династия. Днес нейната разкапана кръв опетнява гробниците на славните предци — Албрехт Мъдрия, Рудолф Великодушния, после Леополд Храбрия и сина му Ернст I Железния, до Албрехт Търпеливия и Албрехт Славния. Кръв, която още преди три века започна да се разлага, докато създаде нещастния Фридрих с Празните джобове, и после Фридрих с Дебелата устна и синът му Максимилиан I, умрели позорно от преяждане с пъпеши. Именно от тези двамата начева нездравото желание да се обединят всички граничещи хабсбургски владения, които Леополд Храбрия така мъдро бе споделил с брат си. Ставаше дума за земи, които не можеха да съжителстват заедно — сякаш някой обезумял хирург бе решил да насили в едно и също тяло три глави, четири крака и осем ръце. За да задоволи жаждата си за земи, Максимилиан I се жени цели три пъти: неговите жени му носят в зестра Нидерландия и провинция Франк-Кенте, но също и чудовищната брадичка, която обезобразява потомците му. Синът му Филип Хубави, през кратките си 28 години живот, присъединява към владенията си Испания, като се жени за Хуана Лудата, дъщеря и наследница на Фердинанд Арагонски и Изабела Кастилска и майка на Карл V и Фердинанд I. Карл V увенчава и същевременно проваля плана на дядо си Максимилиан I — абдикира и разделя кралството, над което слънцето никога не залязва, между сина си Филип II и брат си Фердинанд I. Разделя владенията си, но не успява да раздели кръвта — у наследниците проявите на лудост вече са неудържими, братът иска сестрата, а и двамата желаят да се свържат плътски със собствените си деца. Синът на Фердинанд I, Максимилиан II, император на Австрия, се жени за сестрата на баща си и така от неговата съпруга-леля му се ражда една дъщеря, Анна Мария Австрийска, която се омъжва за Филип II, крал на Испания, неин чичо и братовчед, доколкото е син на Карл V; от този злополучен брак се ражда Филип III, крал на Испания, който се жени за Маргарита Австрийска, дъщеря на брата на дядо му Максимилиан II, която ражда бъдещия крал Филип IV и Мария Анна Испанска, която се омъжва за Фердинанд III, император на Австрия, неин кръвен братовчед, защото е син на брата на майка й. Така идва на бял свят сегашният император Леополд I Австрийски и сестра му Мария Анна…