Ги Мопасан - Бел Ами

— Не… дойдох… да ти съобщя една новина — каза тя — една политическа новина…, за да ти дам възможност да спечелиш петдесет хиляди франка, та дори и повече…, ако искаш.

Той веднага омекна и попита:

— Как може да стане това? Какво искаш да кажеш?

— Снощи случайно дочух няколко думи от мъжа си и Ларош. Те много не се криеха от мене, но Валтер заръча на министъра да не ти разкрива тайната, защото ти ще я извадиш наяве.

Дю Роа беше оставил шапката си на един стол и много внимателно слушаше.

— И така, какво има?

— Ще завладеят Мароко!

— Празна работа. Аз бях на закуска у Ларош и той почти ми продиктува намеренията на правителството.

— Не, мили мой, те те излъгаха, защото ги е страх да не би да се разбере това, което кроят.

— Седни — каза Жорж.

И сам той седна на едно кресло. Тогава тя постави на земята едно малко столче, седна на него между краката на Жорж и продължи галено:

— Понеже сега винаги си мисля за тебе, обръщам внимание на всичко, което шушукат около мене.

И тя започна бавно да му обяснява как е усетила от известно време насам, че се готви нещо без негово знание, че си служат с него, но се боят от съперничеството му.

— Както знаеш, когато някой обича, става хитър — каза тя.

Чак вчера тя разбрала. То било едно голямо, много голямо, тайно организирано начинание. Тя се усмихваше сега и бе доволна, че е проявила хитрост. Тя се въодушевяваше като говореше като жена на финансист, свикнала с машинациите на борсата, на игрите с ценности, запозната с неочакваните покачвания и слизания, които само за два часа съсипват хиляди дребни буржоа, дребни рентиери, които са вложили спестените си пари в предприятия, гарантирани с имената на почитани, уважавани мъже, политици или банкери.

— А! Много е смело това, което направиха те — повтаряше тя. — Много е смело. Всичко става под ръководството на Валтер. Той разбира от тези работи. Наистина начинанието обещава много.

Жорж започна да губи търпение от това предисловие.

— Хайде, казвай бързо.

— Е, добре! Танжерската експедиция било решено да се проведе още в деня, в който Ларош стана министър на външните работи; и полека-лека те откупили целия марокански заем, който бе паднал по шестдесет и четири или пет франка. Те го откупили много майсторски чрез съмнителни агенти, които не възбудили никакво недоверие. Изиграли дори Ротшилдовци, които се чудели, като гледали, че постоянно се търсят марокански ценни книжа. Отговорили им, като им казали имената на посредниците — всички хора провалени, всички без пари. Това успокоило големите банки. Сега ще бъде предприета експедицията и щом бъдем там, френската държава ще гарантира дълга и нашите приятели ще спечелят петдесет-шестдесет милиона. Разбираш ли сега каква е работата? Като я разбираш, ще разбереш и защо се боят и от най-малкото разкриване на тайната.

Тя беше облегнала главата си върху жилетката на младия мъж, ръцете — върху коленете му; тя се притискаше, тя се прилепваше в него, защото усещаше, че сега тя го интересува. И бе готова да направи всичко, всичко да извърши за едно погалване, за една усмивка.

— Уверена ли сте в това? — попита той.

— Разбира се — отговори решително тя.

— Наистина много смело е това — каза той. — А тоя мръсник Ларош? Аз пак ще го пипна него. Ах, тоя нехранимайко! Да се пази! Да се пази!… Министерската му ложа няма да се отърве от ръцете ми!

После пак се замисли и каза:

— Да, трябва да се възползвам от това.

— Ти все още можеш да купиш от заема — каза тя. — Сега той е още седемдесет и два франка.

— Да — каза той, — но не разполагам с пари.

Тя вдигна очите си и умолително го изгледа:

— Аз помислих за това, мое коте, и ако беше доста любезен, доста любезен, ако ме обичаше поне малко, ти щеше да се съгласиш да ти дам назаем.

Той отговори рязко, почти грубо:

— Колкото затова, не.

— Слушай — каза умолително тя, — има едно нещо, което можеш да направиш, без да прибягваш до заем. Аз имах намерение да купя от тоя заем за десет хиляди франка, за да си създам един малък капиталец. Добре! И ще купя за двадесет хиляди! Половината ще бъдат твои. Ти разбираш, че тия пари няма да дам на Валтер. Както се казва, засега няма да платиш нищо. Ако се сполучи в това, ти ще спечелиш шестдесет хиляди франка, от които ще ми върнеш десетте, когато обичаш.

— Не — каза той, — не обичам никак такива комбинации.

Тогава, за да го убеди, тя се спусна в разсъждения, разказваше му, че в действителност той заема десет хиляди франка на дума и следователно значи, че тя нищо не му е заемала, защото парите отпуска банката на Валтер. Освен това — посочи тя, — той е водил в „Ла ви франсез“ цялата политическа борба, нещо, което направи възможно всичко, което се случва. И ще бъде наивен, ако не се възползва от това.