Велимир Петров - Хеллоу, Доли!

— Така се сдобива инфаркт! — рече Дядо Кеси, отчете Точно време и наложи кокетна капитанска фуражка от флот фантом. — Не бива ревност да забулва писаните очички на Роси, съквартирантката ми с върло интимни функции! Чао, Доли!

Дядо Кеси е дядо само по документи, щото по бермуди, нахакани походка и XL-рамене; плюс загар и прочие екстри, а и по лични самопризнания, е пишман плейбой на квадрат. Отличава се от останалиете простосмъртни по това, че отчита всеки кръгъл час и си налага друга шапка. Откъде и как се е сдобил с този — на практика неизчерпаем шапков гардероб, си остава неразгадаема тайнственост и едно от десетте чудеса на света.

Преди (пет ли?) години донесе на задната седалка на Запорожко конче, колкото сърне, да закрепне и очовечи. Избуя гиздава кобилка, отговаряща на секси името Доли — според грациозната гръд на Доли Партън. Припкаше си Доли ведно с волния дунавски вятър по крайбрежната ивица и плажовете на небезизвестния русенски курорт Стълпище, надбягваше се с вълничките, както по златните пътеки на залезите, така и по лунните сребърни полянки. Ако не броим категоричния и отказ за подкови, беше сговорчива; дори споделяше клюки и блянове с опърничавата ялова кобила Сара Бернар на Милю Циганина, който въобще не беше Милю, още повече ром, само табиятите му бяха такива.

Това — на паша; а пасат, казва Дядо Кеси, само квалитетна тревица Шел; в краен случай Кастрол, но никаква-някаква си незнам каква, щото знае ги Той, колко им чинат капите. От капи разбираше — както вече ви натъкнахме на факта, целодневно а и снощи цяла вечер отчиташе Точно време на всеки кръгъл час и си налагаше поредната шапка — с предимство гьонена тексаска и в комплект с каубойски чизми дрезгавееше с гласа на Сачмо: Хеллоу, Доли!

Хрупка си Доли — щото тревица Шел дал Господ; гледа с очи на специалист как се ловят сомища на кльонк, вретенарка при ветровита прогноза, да не говорим за калъч и ласпер на кепче; но в плановете си за бъдещето се вижда как я обяздват все юнак до юнака, в Равадиновското ранчо на Кеси Младши.

— Инфаркт е твърде крайна мярка, ала прединфаркт може да сдобия, като ела ми — цуни ме! — мрънка Дядо Кеси, отчита Точно време и налага жокейка Пленер по живопис. — Писаните очички на Роси облачни: все Доли съм яздел, а нея… към нея — един вял, вял… Скубачите искат двеста лева за превоз на кончето с фургончето; я има — я няма три по сто (км) без салатки. Едно голямо Ами! И решено — до крайния адрес на самоход!

Дядо Кеси актуализира вече скапалия се Запо-рожко, като му тегли ъглошлайфа: без покрива го разполови напреки — до ключалките; двигателя, че беше след основен ремонт накичи с червена фльонга за хеппибърдей-туюто на събрат и от италианско скеле стъкми тегличи за задната половина. Зареди бившето машинно отделение, вече багажник, с: палатка, колосани чаршафи и покривки; колекцията шапки, газово котлонче със съдини, капризни подправки; също буркани със супички, яхнийки, имам-баялдъ, пикантни чушлета и прочие домашен уют. Английски трофеен чадър-столетник, в дискретен рипс — светло черно, увенчал прероденото возило; разбира се, съобразен с допустимите габарити — за преминаване под мостови съоръжения и далекопроводи.

Доли, усети соления полъх на промоцията си за ездитна кобила, прие да е временно впрегатна такава и затропка към морето.

— Така се сдобива инфаркт! — сподели Дядо Кеси, като му се изтърсихме, още ненарадвал се на писаните очички; уточни Точно време и наложи стражарска шапка с отпрана наполовина козирка. — И как да не сдобиеш: Тръстеник — прогърмя; Две Могили — прокапа; Широково — заръмтоля; Острица — запра дъжд, дъжд, дъжд… а не си нося плувки и гумена шапка. Доли като делфин пори вълните, файтончето — цяла амфибия, температурите и настроението паднаха, цопнаха, издавиха се. След Попово хванах хрема и съмнения за обратно. Преди Омуртаг, в Конак ни прибра на конак един Илия, по професия Добър Човек! Грижи се за Доли и мене — сополивия цяла седмица. За Бог да прости! Навсякъде добри хора! Спират, цъкат възхитени — как съм се бил сетил, запорожко файтонче да стане — приказка да стане; дават вода и зоб на Доли, че и на мене. Други пък: към Котел внимавай да заобиколиш Градец, че до голо те ошушкват. Зимно време с огромна снежна топка, лятото събарят дърво да запречат пътя. Нищо си нямам, викам; какво ще ми вземат; ха-ха-ха, ами кончето с файтончето, барабар с чадъра.

Дядо Кеси мярна Точно време и закрепи над челото си отесняла в трикольора червена студентска фуражка, дар от миловидна, превтасала Червена шапчица — студентка ветеран.