Марио Пузо - Кръстникът

Но когато погледна нагоре, разбра, че Солоцо знаеше точно какво си мисли. Турчина се усмихваше. И тогава изведнъж той си зададе въпроса: Какво се бе случило е Лука Брази, че Солоцо е толкова спокоен? Дали Лука не беше се споразумял с тях? Спомни си, че същата вечер, когато дон Корлеоне бе отказал на Солоцо, Лука бе повикан в кабинета за среща насаме с дон Корлеоне. Но сега не му беше времето да се тревожи за такива подробности. Той трябваше да се върне на сигурно място в крепостта на семейство Корлеоне в Лонг Бийч.

— Ще се постарая — каза той на Солоцо. — Мисля, че си прав и дори самият дон Корлеоне би искал да постъпим така.

Солоцо кимна сериозно.

— Добре — каза той. — Не обичам кръвопролития, аз съм бизнесмен, а кръвта струва прекалено скъпо.

В този миг телефонът иззвъня и един от мъжете, седнали зад Хейгън, отиде да се обади. Той слуша известно време, после рязко каза:

— Добре, ще му предам. — Затвори телефона, отиде до Солоцо и зашепна на ухото на Турчина. Хейгън видя как лицето на Солоцо пребледня, а очите му ядосано заблестяха. Самият той изтръпна от страх. Солоцо го гледаше замислено и изведнъж Хейгън разбра, че сега вече нямаше да го освободят. Случило се бе нещо, което можеше да му коства живота. Солоцо каза:

— Стария е още жив. Пет куршума в сицилианската му кожа и още е жив. — Вдигна безпомощно рамене. — Лошо — каза той на Хейгън. — Лошо за мен. Лошо и за теб.

Когато Майкъл Корлеоне пристигна в къщата на баща си в Лонг Бийч, завари тесния вход на уличката преграден с кордон. Самата уличка бе осветена от прожекторите и на осемте къщи, а покрай извития циментов тротоар се очертаваха най-малко десет паркирани коли.

Двама мъже, които той не познаваше, се бяха облегнали на кордона. Единият от тях го попита с бруклински акцент:

— Ти кой си?

Той им каза. Един друг човек излезе от най-близката къща и се взря в лицето му.

— Това е момчето на дон Корлеоне — каза той. — Ще го заведа вътре. — Майк последва този човек до къщата на баща си, където двама мъже, които стояха на вратата, пропуснаха него и придружаващия го да минат.

Къщата сякаш беше пълна с хора, които той не познаваше, но само докато влезе във всекидневната. Там Майкъл видя жената на Том Хейгън — Тереза, която седеше сковано на дивана и пушеше. Пред нея на масичката за кафе имаше чаша уиски. На другия край на дивана седеше огромният Клеменза. Лицето на дебелия доверен човек бе безизразно, но той се потеше, а пурата в ръката му проблясваше, потъмняла от слюнката му.

Клеменза стана, сграбчи ръката на Майкъл в желанието си да го успокои и измърмори:

— Майка ти е в болницата при баща ти. Той ще се оправи. — Поли Гато стана и се ръкува. Майкъл го погледна с любопитство. Знаеше, че Поли е телохранителят на баща му, но не знаеше, че този ден си е бил в къщи болен. Почувствува обаче напрежение в слабото мургаво лице. Знаеше, че Гато се слави като прогресиращ в службата, много бърз човек, който знае как да се справя с деликатни случаи без усложнения. Но днес той не бе успял да изпълни задълженията си. Майкъл забеляза още неколцина души в ъглите на стаята, но не ги познаваше. Те не бяха от хората на Клеменза. Съпостави тези факти и разбра. Клеменза и Гато бяха заподозрени. Като мислеше, че Поли е бил на местопроизшествието, той попита младия мъж с лице на пор:

— Как е Фреди? Добре ли е?

— Лекарят му сложи инжекция — каза Клеменза. — Сега спи.

Майкъл отиде при жената на Хейгън и се наведе да я целуне по бузата. Те винаги си бяха допадали. Той й пошепна:

— Не се безпокой, всичко ще бъде наред с Том. Говори ли вече със Сони?

Тереза се притисна до него за миг и поклати отрицателно глава. Тя бе нежна, много симпатична жена, приличаше повече на американка, отколкото на италианка, и беше силно изплашена. Той я хвана за ръката и я вдигна от дивана. После я поведе към ъгловия кабинет на баща си.

Сони се бе изтегнал на стола зад бюрото и държеше в едната си ръка жълт бележник, а в другата — молив. Единственият човек в стаята при него беше довереникът му Тесио, когото Майкъл позна и веднага разбра, че хората в къщата и тези, които съставляваха новата дворцова стража, трябваше да са от неговите. Той също държеше бележник и молив в ръцете си.

Когато ги видя, Сони излезе иззад бюрото си и прегърна жената на Хейгън.

— Не се тревожи, Тереза — каза той. — Том е добре. Те искат само да му съобщят предложенията си и казват, че ще го освободят. Той не е замесен в операциите, той е само наш адвокат. Никой няма повод да му стори зло.