Марио Пузо - Кръстникът

И осемте къщи бяха снабдени с прожектори, които къпеха в светлина простданството около тях и правеха невъзможно незабелязаното проникване вътре. Сони пресече улицата и влезе в къщата на баща си, като използува собствения си ключ. Той извика:

— Мамо, къде си? — и майка му излезе от кухнята. След нея дойде миризмата на пържени чушки. Преди да бе успяла да каже нещо, Сони я хвана за ръката и я накара да седне. — Току-що ми се обадиха — каза той. — Само не се тревожи. Татко е в болница, ранен е. Облечи се и се приготви да отидеш при него. След малко ще повикам кола и шофьор да те закара. Така добре ли е?

Майка му го гледа известно време втренчено, после го попита на италиански:

— Стреляли ли са по него?

Сони кимна. Майка му наведе глава за миг. После се върна в кухнята. Сони я последва. Наблюдаваше я, докато спря газта на котлона, върху който се пържеха чушките, и след това излезе и отиде в спалнята.

Той взе чушки от тигана и хляб от панерчето, на масата и си направи сандвич, от който по пръстите му закапа горещ зехтин. Отиде в огромната ъглова стая, която бе кабинет на баща му, и извади специалния телефон от един заключен шкаф. Телефонът бе нарочно поставен и записан на фалшиво име и адрес.

Първия човек, на когото Сони се обади, бе Лука Брази. Никой не отговори. Тогава се обади на техния доверен човек в Бруклин, чиято преданост към дон Корлеоне не подлежеше на съмнение. Този човек се казваше Тесио и го използуваха само при извънредни случаи. Сони му каза какво се е случило и какво иска. Тесио трябваше да събере петдесет абсолютно сигурни хора. Трябваше да изпрати охрана в болницата и хора в къщата в Лонг Бийч, които да работят там. Тесио попита:

— И Клеменза ли са хванали? Сони отвърна:

— Не, не са, но не искам да използувам хората му точно сега.

Тесио веднага разбра, последва пауза, после каза:

— Извини ме, Сони, казвам ти това, което би ти казал и баща ти. Не прибързвай. Не вярвам, че Клеменза може да ни е предал.

— Благодаря — отговори Сони. — И аз не мисля, че е така, но трябва да съм предпазлив, рали?

— Да — отвърна Тесио.

— Още нещо — каза Сони. — Малкият ми брат учи в колежа в Хановър, щата Ню Хампшър. Намери верни хора в Бостон, които да отидат да го вземат и да го доведат тук, в къщата, докато това се размине. Ще му се обадя, так че той ще ще очаква. С това пак само се застраховам, за всеки случай.

— Добре — каза Тесио, — ще дойда в къщата на баща ти веднага щом задвижа нещата. Съгласен ли си? Познаваш момчетата ми, нали?

— Да — отвърна Сони. Той затвори телефона. Отиде до един малък сейф в стената и го отключи. Оттам извади азбучник, подвързан със синя кожа. Отвори го на буквата „Т“ и запрелиства, докато намери записката, която търсеше. В нея се казваше: „Рей Фаръл 5000 долара, Бъдни вечер.“ После следваше телефонен номер. Сони набра номера и попита:

— Фаръл? — Човекът от другата страна отговори: „Да“. Сони каза: — Обажда се Сантино Корлеоне. Искам да ми направите услуга, и то веднага. Искам да проверите два телефонни номера и да ми дадете имената на тези, които са ги търсили през последните, три месеца, и тези, които те са търсили. — Той даде домашните телефони на Поли Гато и Клеменза. После добави: — Много е важно. Изпратете ми ги преди полунощ и ще прекарате една още по-весела Коледа.

Преди да се отпусне на стола да премисли нещата, той още веднъж звънна на Лука Брази. Отново никой не отговори. Това го разтревожи, но той изхвърли тревогата от ума си. Лука щеше да дойде в къщата веднага щом чуеше новината. Сони се облегна на въртящия се стол. След един час къщата щеше да гъмжи от хора на семейството и на всички трябваше да каже какво да правят. Сега, когато най-после имаше време да помисли, разбра колко сериозно е положението. Това бе първото предизвикателство към семейство Корлеоне и неговата мощ от десет години насам. Нямаше съмнение, че зад това стои Солоцо, но той никога не би посмял да предприеме такъв удар, ако нямаше подкрепата на поне една от петте големи нюйоркски фамилии. И тази подкрепа сигурно идваше от семейство Таталия. Което означаваше или тотална война, или незабавно приемане на условията на Солоцо. Сони мрачно се усмихна. Хитрият Турчин го бе замислил добре, но нямаше късмет. Стария беше жив и тогава това означаваше война. С Лука Брази и възможностите на семейство Корлеоне можеше да има само един единствен изход. Но пак тази натрапчива тревога. Къде беше Лука Брази?