Марио Пузо - Кръстникът

Грийн поклати глава.

— Семейство Корлеоне не е вече толкова могъщо. Кръстникът е болен. Другите фамилии ви гонят от Ню Йорк и вие си мислите, че тук можете да намерите лесна плячка. Ще те посъветвам нещо, Майк — не се опитвайте.

Майкъл тихо попита:

— Това ли ти даде повод да си мислиш, че можеш да биеш Фреди публично?

Сепнат от тези думи, Том Хейгън насочи вниманието си към Фреди. Лицето на Фреди Корлеоне беше започнало да по-червенява:

— О, Майк, това не беше нищо сериозно. Моу го направи просто така. Понякога избухва, но двамата сме добри приятели. Нали, Моу?

Грийн стана предпазлив:

— Да, разбира се. Понякога ми се налага да ритам задници, за да вкарам това заведение в пътя. Ядосах се на Фреди, защото сваляше всичките келнерки и им позволяваше да поркат в работно време. Имахме малко спречкване и аз му дадох урок.

Лицето на Майкъл беше безизразно, когато се обърна към брат си:

— А ти разбра ли урока, Фреди?

Фреди се втренчи мрачно в по-малкия си брат. Той не отговори. Грийн се засмя и каза:

— Този кучи син спеше с по две едновременно, стария номер със сандвича. Фреди, трябва да призная, че ти наистина се оправяше добре с тези мадами. След като бяха спали веднъж с теб, после никой друг не можеше да ги задоволи.

Хейгън видя, че това изненада Майкъл. Те се спогледаха. Може би това беше истинската причина, поради която дон Корлеоне бе недоволен от Фреди. Дон Корлеоне беше пуритан по въпросите на секса. Такава лудория от страна на Фреди — да спи с по две момичета едновременно — той щеше да окачестви като извратеност. Допускайки да бъде физически унижаван от човек като Моу Грийн, Фреди накърняваше авторитета на семейство Корлеоне. Това също трябва да беше една от причините, заради която беше в черния списък на баща си.

Като стана от стола, Майкъл каза с тон, който слагаше край на срещата:

— Утре трябва да се връщам в Ню Йорк, затова си помисли за цената.

Грийн яростно отвърна:

— Кучи син, ти си мислиш, че можеш да ме разкараш просто така? Аз съм убил повече хора от теб, преди ти да почнеш да се бараш. Ще отида в Ню Йорк и ще говоря лично с дон Корлеоне. Ще му направя предложение.

Фреди разтревожено се обърна към Том Хейгън:

— Том, ти си consigliori, ти можеш да поговориш с дон Корлеоне и да го посъветваш.

Това беше моментът, в който Майкъл с цялата си ледена властност се обърна към двамината от Вегас.

— Дон Корлеоне почти се е оттеглил — каза той. — Сега аз ръководя семейния бизнес. Освен това свалих Том от поста consigliori. Той ще бъде само мой адвокат тук, във Вегас. Ще се премести със семейството си след няколко месеца, за да задвижи юридическите въпроси. Така че, ако имате да казвате нещо, кажете го на мен.

Никой не отговори. Майкъл официално заяви:

— Фреди, ти си по-голям от мен и аз те уважавам, но никога вече не взимай страната на когото и да било срещу семейството. Дори няма да спомена за това на дон Корлеоне. — Той се обърна към Моу Грийн: — Не обиждай хора, които се опитват да ти помогнат. По-добре използувай силите си да откриеш защо казиното губи. Семейство Корлеоне е вложило много пари тук, а не получаваме никакви доходи, и въпреки това аз не дойдох, за да те обиждам. Предлагам ти ръка за помощ. Е, ако ти предпочиташ да плюеш на тази ръка, това си е гвоя работа. Нямам какво повече да ти кажа.

Той нито веднъж не беше повишил глас, но думите му имаха отрезвителен ефект както върху Грийн, така и върху Фреди. Майкъл се втренчи и в двамата, отдалечавайки се от масата, с което искаше да покаже, че ги чака да излязат. Хейгън отиде до вратата и я отвори. И двамата мъже излязоха, без да кажат лека нощ.

На следващата сутрин Майкъл Корлеоне получи съобщение от Моу Грийн: той не искаше да продаде своя дял от хотела на никаква цена. Фреди донесе съобщението. Майкъл сви рамене и каза на брат си:

— Искам да видя Нино, преди да се върна в Ню Йорк.

В апартамента на Нино завариха Джони Фонтейн, който седеше на дивана и закусваше. Джулс преглеждаше Нино зад спуснатите завеси на спалнята. След малко завесите се дръпнаха настрана.

Майкъл беше потресен от вида на Нино. Този човек видимо дегенерираше. Очите му бяха замъглени, устните увиснали, всичките мускули на лицето му бяха отпуснати. Майкъл седна на края на леглото и каза:

— Нино, радвам се да те видя най-сетне. Дон Корлеоне все пита за теб.

Нино се ухили, това беше познатата усмивка:

— Кажи му… че умирам. Кажи му, че шоубизнесът е по-опасен от бизнеса със зехтин.