Марио Пузо - Кръстникът

Майкъл Корлеоне пристигна късно вечерта и по негово нареждане не го посрещнаха на летището. Придружаваха го само двама души: Том Хейгън и един нов телохранител на име Албърт Нери.

Най-разкошният апартамент в хотела беше отделен за Майкъл и неговите придружители. В този апартамент вече чакаха хората, с които Майкъл трябваше да се срещне.

Фреди поздрави брат си с топла прегръдка. Той беше доста по-пълен, по-приветлив, весел и далеч по-издокаран. Носеше идеално скроен сив костюм и други допълнения към тоалета си. Косата му беше подстригана на пластове и сресана грижливо, като на кинозвезда, лицето му светеше — така идеално избръснато беше, а за ръцете му се беше погрижила маникюристка. Той беше съвсем различен човек от онзи, който се беше качил на кораба в Ню Йорк преди четири години.

Фреди се отдръпна назад и нежно огледа Майкъл.

— Сега, след като си оправил лицето си, изглеждаш дяволски по-добре. Най-после жена ти те убеди да го сториш, така ли? Как е Кей? Кога ще дойде тук да ни посети?

Майкъл се усмихна на брат си:

— Ти също изглеждаш добре. Кей щеше да дойде сега, но пак е бременна, а и трябва да се грижи за детето. Освен това тук съм по работа, Фреди, и трябва да се върна или утре вечер, или на следващата сутрин.

— Първо трябва да хапнеш нещо — каза Фреди. — Имаме страшен готвач в хотела, ще получиш най-добрата храна, която някога си ял. Иди си вземи душ и се преоблечи, а тук всичко ще бъде приготвено. Събрал съм всички хора, с които искаш да се срещнеш, те ще чакат, докато се приготвиш, и само ще трябва да ги повикаме.

Майкъл любезно предложи:

— Нека оставим Моу Грийн за накрая, съгласен ли си? Покани Джони Фонтейн и Нино да вечерят с нас. А също Луси и нейния приятел — лекаря. Можем да поговорим, докато ядем. — Той се обърна към Хейгън: — Искаш ли да дойде и друг някой, Том?

Хейгън поклати глава. Фреди го беше поздравил много по-хладно от Майкъл, но Хейгън го разбираше. Фреди беше в черния списък на баща си и той естествено обвиняваше техния consigliori, че не е уредил нещата. Хейгън с удоволствие би го сторил, но той не знаеше защо Фреди си беше навлякъл гнева на баща си. Дон Корлеоне не беше се оплаквал от нещо конкретно. Само даваше да се разбере, че е недоволен.

Беше минало полунощ, когато се събраха около специална маса за вечеря, наредена в апартамента на Майкъл. Луси целуна Майкъл, без да коментира операцията на лицето му и това колко по-добре изглежда сега. Джулс Сигал смело огледа коригираната кост на лицето и се обърна към Майкъл:

— Прекрасна работа. Шевът е чудесен. Синусите добре ли са?

— Да — каза Майкъл. — Благодаря за помощта.

На вечерята, докато се хранеха, вниманието на гостите беше съсредоточено върху Майкъл. Всички забелязаха приликата в начина на говорене и маниерите между него и дон Корлеоне. По някакъв странен начин той вдъхваше същото уважение, същото страхопочитание, но въпреки това беше напълно естествен, стараейки се да предразположи всички. Както обикновено, Хейгън остана на заден план, а новия човек с тях не познаваха; Албърт Нери също беше много тих и скромен. Той каза, че не е гладен, седна в един фотьойл близо до вратата и зачете местния вестник.

След като изпиха по две-три чаши и хапнаха, освободиха келнерите. Майкъл се обърна към Джони Фонтейн:

— Чувам, че гласът ти се е възвърнал и е все така хубав и че си спечелил отново всичките си почитатели. Поздравявам те.

— Благодаря — каза Джони. Любопитен беше да знае за какво точно искаше да го види Майкъл. Каква услуга щяха да искат от него?

Майкъл се обърна към всички едновременно:

— Семейство Корлеоне смята да се прехвърли тук, във Вегас. Смятаме да продадем всичките си акции в бизнеса със зехтин и да се установим тук. Дон Корлеоне, Хейгън и аз сме го обмислили и считаме, че тук е бъдещето на семейството. Това не означава, че ще го направим веднага или през следващата година. Може да минат две, три, дори четири години, докато оправим всичко. Но това е генералният план. Няколко наши добри приятели притежават доста голям процент от този хотел и казиното, така че това ще ни бъде основата. Моу Грийн ще ни продаде своя дял от казиното и то ще бъде изцяло собственост на приятели на семейството.

Широкото лице на Фреди беше неспокойно:

— Майк, сигурен ли си, че Моу Грийн ще иска да продаде своя дял? Никога не го е споменавал пред мен, а освен това той много обича тази работа. Аз не мисля, че ще се съгласи да продаде своя дял.