Марио Пузо - Кръстникът

— Ти ще се оправиш — каза Майкъл. — Ако има кешо, което те тревожи и семейството може да помогне, само ми кажи.

Нино поклати глава.

— Няма нищо — каза той. — Нищо.

Майкъл поговори с него още малко и си отиде. Фреди изпрати брат си и придружаващите го до летището, но по молба на Майкъл не остана с тях до часа на отлитането. Като се качи на самолета заедно с Том. Хейгън и Ал Нери, Майкъл се обърна към Нери и попита.

— Запомни ли го добре? Нери почука по челото си:

— Портретът на Моу Грийн е запечатан и регистриран тука.

По време на пътуването със самолета обратно за Ню Йорк Майкъл Корлеоне се отпусна и се опита да заспи. Но беше безполезно. Наближаваше най-ужасният период от живота му, който беше може би дори фатален. Повече не можеше да се отлага. Всичко беше в готовност и всички предпазни мерки бяха взети. Изминали бяха две години на предпазливост. Не можеше да има никакво отлагане. Миналата седмица, когато дон Корлеоне беше обявил оттеглянето си на своите довереници и другите членове на семейство Корлеоне, Майкъл беше разбрал, че това беше начинът, по който баща му обявяваше, че неговото време е дошло.

Бяха изминали вече почти три години, откакто се беше върнал в къщи, и повече от две години, откакто се беше оженил за Кей. Трите години бяха прекарани в изучаване на семейния бизнес. Беше прекарал дълги часове с Том Хейгън и с дон Корлеоне. Смаян беше от това колко богато и могъщо в действителност беше семейство Корлеоне. То притежаваше огромни недвижими имоти в центъра на Ню Йорк, цели административни сгради. Притежаваше също, чрез посредници, дялове в две комисионерски дружества на Уол Стрийт, дялове от банки в Лонг Айлънд, дялове в някои фирми за конфекция, и всичко това в допълнение към нелегалните операции в хазарта.

Най-интересното нещо, което Майкъл Корлеоне научи, преглеждайки стари сделки на семейство Корлеоне, беше, че семейството е получавало, наскоро след войната, доходи от покровителствуването на група фалшификатори на грамофонни плочи. Фалшификаторите правели копия на грамофонни плочи на известни певци и ги продавали, оформяйки всичко така добре, че въобще не ги залавяли. Естествено за плочите, които те продавали на магазините, певците и истинската компания производителка не получавали нищо. Майкъл Корлеоне забеляза, че Джони Фонтейн беше загубил доста пари от тези фалшификации, защото по това време, точно преди да загуби гласа си, неговите плочи бяха най-популярните в страната.

Той попита Том Хейгън за случая. Защо дон Корлеоне е позволил на фалшификаторите да мамят кръщелника му? Хейгън сви рамене. Бизнесът си е бизнес. Освен това Джони беше разсърдил дон Корлеоне, като се разведе със своята любима от детските години, за да се ожени за Марго Аштън. Това съвсем не беше по вкуса на дон Корлеоне.

— Защо тези хора прекратиха операциите си? — попита Майкъл. — Ченгетата ли ги пипнаха?

Хейгън поклати глава:

— Дон Корлеоне ги лиши от закрилата си. Това беше точно след сватбата на Кони.

Това беше начин на действие, с който Майкъл често се сблъскваше — дон Корлеоне помагаше на изпаднали в беда, за което отчасти сам беше отговарял. Може би не от коварство или нарочно, а заради разнообразието на интересите си или поради самата същност на вселената — преплитането на доброто и злото, което от само себе си беше естествено.

Майкъл се беше оженил за Кей в Нова Англия — скромна сватба, на която бяха присъствувли само нейните родители и няколко от приятелките й. После се бяха преместили в една от къщите на уличката в Лонг Бийч. Майкъл беше удивен колко добре се разбираше Кей с неговите родители и с другите, които живееха на уличката. И, разбира се, веднага беше забременяла, както се очакваше от една добра, истинска италианска съпруга, и това помогна. Второто дете, което щеше да се роди две години след брака, беше вече като глазура на сладкиша.

Кей щеше да го чака на летището, тя винаги идваше да го посрещне и винаги беше толкова щастлива, когато той се връщаше от някое пътуване. Той също беше щастлив. Освен сега. Защото краят на това пътуване означаваше, че най-после трябваше да предприеме акцията, за която беше подготвян повече от три години. Дон Корлеоне щеше да го чака. Техните довереници щяха да го чакат. И той, Майкъл Корлеоне, трябваше да издава заповеди, да взема решения, които щяха да променят неговата съдба и съдбата на неговото семейство.

Всяка сутрин, когато Кей Адамс Корлеоне ставаше, за да се погрижи за кърменето на бебето, тя виждаше че един от телохранителите откарва някъде мама Корлеоне, жената на дон Корлеоне, а след час я връща. Скоро Кей научи, че свекърва й всяка сутрин ходи на църква. Много често на връщане старата жена се отбиваше на сутрешно кафе при тях, за да види новия си внук.