Робин Хоб - Лорд Златен

— Здрасти, Беджърлок! И ти ли ще яздиш с лорд Златен и принца?

— Такъв ми е късметът, госпожо Лоръл — отвърнах на дворцовата Ловкиня. Беше облечена в зелено, с ловджийска туника и панталони, но фигурата й придаваше на дрехите съвсем различен вид. Косата й бе вързана по най-прозаичен начин, който някак успяваше да я направи още по-женствена. Слугата изведнъж се поклони отсечено и ми даде юздите на конете. Когато се отдалечи достатъчно, Лоръл ми се усмихна.

— Как е принцът? — тихо попита тя.

— Убеден съм, че е в добро здраве, госпожо Лоръл. — Извиних се с очи и тя явно не пропусна да забележи как внимателно подбирам думите. Погледът й се стрелна към муската на шията ми. Джина ми я бе направила със своята магия. Целта на амулета бе да накара хората да ме гледат с добро око. Усмивката на Лоръл стана по-топла. Небрежно вдигнах яка, за да скрия амулета.

Тя хвърли поглед настрани и заговори по-официално, като на слуга.

— Хубаво. Надявам се да си изкараш добре на ездата. Много поздрави на лорд Златен.

— Непременно ще му предам, госпожо. И на вас приятен ден. — Докато се отдалечаваше, наругах сърдито ролята, която трябваше да нося като ризата на гърба си. С удоволствие бих поговорил с Лоръл, но конюшните не бяха най-доброто място за подобно общуване.

Поведох конете към голямата порта и зачаках.

И чаках дълго.

Конят на принца явно бе свикнал с подобни забавяния, но Малта определено не я свърташе на едно място, а Моя черна се зае да изпита търпението ми, като дърпаше юздите ту рязко, ту бавно и равномерно. Трябваше да й отделя повечко време, ако исках да направя от нея добър кон. Зачудих се откъде ли ще го намеря и накрая зарязах тази мисъл. Времето на слугата принадлежи на господаря му; трябваше да се държа така, сякаш наистина съм слуга. Започна да ми става студено и почнах да се дразня, но накрая внезапната суматоха ме накара да се изпъна и да надяна хрисима физиономия.

Миг по-късно се появиха принцът и лорд Златен, заобиколени от доброжелатели и ласкатели. Сред групата не се виждаше годеницата на Предан, нито пък някой от чужденците. Запитах се дали това не е странно. Имаше няколко млади жени, една от които се цупеше разочаровано. Несъмнено се бе надявала принцът да я покани на ездата. Някои от мъжете също изглеждаха вкиснати. Изражението на Предан бе любезно, но напрежението в ъгълчетата на устните му показваше, че полага усилия, за да се сдържа. Любезен Бресинга също бе тук. Сенч бе споменал, че се очаква да пристигне днес. Хвърли ми мрачен поглед и забелязах, че държи да застане по-близо до принца, но от другата страна на лорд Златен. От присъствието му по гърба ми полазиха тръпки на раздразнение и страх. Щеше ли да напусне групата и да побърза да уведоми останалите, че излизам да яздя с принца? Дали шпионираше за Петнистите, или беше невинен, както се твърдеше?

Беше ясно, че принцът желае да се махне колкото се може по-бързо, но въпреки това се забави още малко, докато се прощаваше с отделни изпращачи и обещаваше по-късно да им отдели повече внимание. Справи се превъзходно. Просветна ми, че всъщност нишката на Умението помежду ни ми позволява да доловя раздразнението му от наобиколилите го префърцунени благородници. Хванах се, че мисловно му внушавам да запази спокойствие и търпение, сякаш е неспокоен кон. Той хвърли поглед към мен, но не бях сигурен дали усеща призивите ми.

Един от благородниците взе поводите на коня му от мен и задържа животното, докато принцът го яхваше. Аз помогнах на лорд Златен да се качи на Малта и след като ми кимна, яхнах Моя черна. Последва нова вълна сбогувания и благопожелания, сякаш поемахме на дълго пътешествие, а не на кратка следобедна разходка. Накрая принцът решително дръпна поводите и докосна с пети хълбоците на коня. Лорд Златен го последва и аз потеглих след него. Зад нас продължаваше да вали дъжд от сбогувания.

Въпреки съвета на Сенч нямах особена възможност да предложа накъде да яздим. Принцът водеше и го последвахме към портата на Бъкип, където отново се наложи да спрем, за да приемем официалния поздрав на стражите, след което продължихме. Веднага щом излязохме навън, Предан смуши коня си. Наложеното темпо изключваше каквито и да било разговори. Не след дълго Предан се отклони от пътя по една странична пътека и препусна в лек галоп. Последвахме го и усетих удоволствието на Моя черна от възможността да разгрее мускулите си. Не бе особено очарована, че я задържам — знаеше, че може с лекота да надбяга Малта и коня на принца, стига да й се позволи.