Робин Хоб - Кралска поръчка

Чух изскърцване и усетих течение от отворена врата. Влезе Славен. Уил го следваше и безгрижно излъчваше сила на Умението. Усещах го, както никога преди не бях усещал човешко присъствие. Усещах го, без да го виждам, силуета му, топлината на Умението, което гореше в него. Той бе опасен. Славен го смяташе само за оръдие. Достави ми известно удоволствие да зная, че принцът не е наясно с опасностите на оръдие като Уил.

Славен седна на стола си. Някой му донесе масичка. Отвориха бутилка, усетих миризма на вино. Болката непоносимо беше изострила сетивата ми. Чух го да пие. Не исках да покажа, че копнея за една глътка.

— Само го погледнете. Мислиш ли, че сме прекалили, Уил? — Нещо в напрегнатата шеговитост на гласа му загатваше, че опиянението му не се дължи само на вино. Може би димче? Толкова рано? Вълкът бе казал, че е призори. Славен никога не беше ставал призори… нещо не бе наред с усещането ми за време.

Уил бавно се приближи до мен. Не се опитах да помръдна, за да го погледна. Решително стисках мъничкия си източник на сила. Той ме изрита и изпъшках. Почти в същия миг той запрати срещу мен силата на Умението си. Там поне издържах. Уил си пое дъх и изсумтя. После каза на Славен.

— Ваше величество. Физически почти сте го довели до края, но вътрешно продължава да се съпротивлява. Болката може да отвлече вниманието му, но не отслабва силата на Умението му. Мисля, че така няма да го пречупите.

— Не те питам това, Уил — остро каза Славен. Чух, че се размърдва, за да заеме по-удобна поза. — О, тая история прекалено се проточи. Херцозите ми започват да губят търпение. Трябва да го пречупим днес. — Помълча, после попита: — Значи казваш, че почти съм го довел до края, така ли? Тогава с какво предлагаш да продължим?

— Оставете ни насаме. Аз ще получа от него каквото искате.

— Не — отсече Славен. — Зная какво искаш ти от него, Уил. Ти го виждаш като огромен мях с вино, пълен със сила на Умението, която ти се ще да изпиеш. Е, може би накрая ще ти позволя. Но засега не. Искам да се изправи пред херцозите и да се признае за предател. Нещо повече, искам да пълзи пред трона и да умолява за милост. Ще го принудя да наклепа всички, които са ми се противопоставяли. Искам сам той да ги обвини. Никой няма да се усъмни, ако той каже, че са предатели. Нека херцог Жилав чуе как обвиняват родната му дъщеря, нека целият двор се увери, че лейди Търпение, която толкова решително надига глас за справедливост, е предала короната. И за него… оная свещарка, оная Моли.

Сърцето ми сякаш подскочи в гърдите ми.

— Още не съм я открил, милорд — отвърна Уил.

— Млък! — Изрева Славен. Гласът му прозвуча почти като на крал Умен. — Не го ободрявай! Няма нужда да я откриваме, за да я обявим за предателка. Няма защо да бързаме с търсенето. Той ще отиде на смърт, като знае, че свещарката ще го последва, предадена от собствената му уста. Ще прочистя Бъкип от всички, които са се опитвали да ме предадат и да ми се противопоставят! — Той вдигна чашата си в поздрав към самия себе си и жадно отпи.

Много ми напомняше на кралица Желана, когато се напиеше. Съчетание от самохвалко и подсмърчащ страхливец. Щеше да се бои от всички, които не контролира. А на следващия ден още повече щеше да се бои от онези, които контролира.

Славен рязко остави чашата си на масата и се отпусна на стола си.

— Е, да продължаваме, а? Келфри, изправи го.

Келфри се оказа опитен човек, който не изпитваше удоволствие от работата си. Не беше нежен, но не бе и по-груб от необходимото. Той застана зад мен, хвана ме за ръцете и ме задържа изправен. Не го беше обучавала Ход. Знаех, че ако бързо отметна глава назад, мога да му счупя носа и предните зъби. Стоях с ръце пред корема, борех се с болката и събирах сили. След миг вдигнах глава и погледнах Славен.

Облизах устните си с език, за да ги отлепя от зъбите си, и казах:

— Ти уби родния си баща.

Славен се вцепени. Стражникът, който ме държеше, се напрегна. Отпуснах се в ръцете му и го принудих да поддържа тежестта ми.

— Убиха го Ведра и Джъстин, но ти си им заповядал — тихо прибавих аз. Принцът се изправи.

— Но не преди да сме се свързали с Искрен — по-високо заявих аз. От усилие се изпотих. — Искрен е жив и знае всичко. — Славен се приближаваше към мен, следван по петите от Уил. Погледнах го и вложих заплашителност в гласа си. — Знае и за теб, Уил. Знае всичко.

Славен ме удари с опакото на ръката си. Веднъж. Още веднъж. Бликна кръв. Той замахна с юмрук. Приготвих се да поема удара, прогоних болката, съсредоточих се.